— Кои господа посочи Норис за свои секунданти?
— Каза че, аз, като неговия най-добър приятел, трябва да бъда един от тях. Нареди ми аз да определя другия. Заяви, че не иска да се безпокои с такъв маловажен въпрос като избора на секунданти.
— А ти избра ли втория?
— Не. За бога, последното нещо, което искам да правя, е да организирам този проклет дуел. Тръгнах веднага да те търся. Бакстър, трябва да ми помогнеш!
— Добре, щом като нямаш втори секундант, това опростява нещата — отвърна спокойно Бакстър. — Аз ще бъда вторият секундант.
Хамилтън го погледна ужасено.
— Но аз искам да спра този дуел, преди изобщо да е започвал!
— Това може да се окаже невъзможно. Хипнозата, използвана от вашия магьосник, изглежда е много силна.
— Какво ще правим? Не можем да изпратим Норис на сигурна смърт.
— Може би има начин да овладеем положението.
В три и половина сутринта някой силно започна да блъска по входната врата. Шарлот беше сама в кабинета си и бързо си водеше бележки, тъй като по този начин се успокояваше. Ариел все още не се беше прибрала, а мисис Уити спеше дълбоко в стаята си до стълбите.
Шарлот не можеше да заспи. Беше угрижена и неспокойна още когато се прибра от бала с маски. Не знаеше дали причината беше в срещата й с непознатия с черното домино, или в отчаяното изражение на Хамилтън, което я тревожеше най-много.
Когато чу удара по вратата, тя стана и бързо излезе в антрето. Когато надникна през стъклото, видя, че това бе Бакстър, който стоеше на предните стъпала. Шарлот веднага отвори вратата и му се усмихна колебливо.
— Надявах се, че ще намериш време да се отбиеш при мен, преди да си отидеш вкъщи. Трябва незабавно да говоря с теб.
— Не знаех дали все още ще си будна.
Шарлот отстъпи крачка назад, забеляза как той свали шапката си и с небрежно движение я хвърли на масичката в антрето. Знаеше, че умът му е зает с това, което му бе казал Хамилтън.
— Сериозно ли е? — попита тя, след като затвори вратата.
Бакстър се насочи към кабинета.
— При изгрев слънце Норис трябва да се срещне на дуел с един от най-опасните дуелисти в цял Лондон.
— О, не! — Шарлот побърза да го настигне. — Как, за бога, бедният Норис се е забъркал в такава каша? Той изглежда толкова благ, добър и обичлив. Изобщо не е от онзи тип мъже, които се забъркват в такива неща.
— Не е, — Бакстър се приближи до масичката, върху която стоеше бутилката с бренди, и си наля. — Не го е направил сам. Получил е малко помощ.
— Какво искаш да кажеш?
— Спомняш ли си магьосника, който забавляваше Хамилтън и приятелите му в „Зелената маса“?
— Разбира се. Но какво общо има той с това?
— След като ние си тръгнахме, той очевидно е използвал хипноза, за да убеди Норис да предизвика на дуел един човек, наречен Антъни Тайлс.
— Колко ужасно!
— Хамилтън и останалите не са успели да спрат Норис. След като дуелът бил вече насрочен, те не могли да накарат Норис да се извини. Опитали се да намерят магьосника, за да го накарат да развали хипнозата, но не успели, тъй като никой не знае къде живее този човек.
— Какво смяташ да правиш?
В отговор Бакстър просто сви рамене.
— Изработил съм план, с който, ако премине успешно, ще се избегне проливането на кръв.
— А ако не е успешен?
— Тогава някой ще падне убит.
Шарлот здраво стисна двете си ръце.
— Планът ти ще проработи.
— Благодаря ти за доверието. Хамилтън със сигурност таи известни съмнения.
— Какъв е точно планът ти, Бакстър?
Бакстър се усмихна хитро.
— Нищо прекалено смело или вълнуващо. Основава се на познанията ми по химия.
— Тогава съм сигурна, че ще се окаже смел и вълнуващ. Сигурна съм, че е най-доброто, което може да се измисли. — Шарлот млъкна за момент и се замисли. — Интересно ще бъде да видя резултатите.
Бакстър вдигна ръка едновременно в израз на предупреждение и молба.
— Дори не си помисляй за възможността да присъстваш на дуела. И без това има много неща, за които се притеснявам.
— Сигурна съм, че е така. Що за човек е този Антъни Тайлс?
Бакстър отпи глътка от питието си.
— Той е копеле.
Шарлот го погледна и се подсмихна хитро.
— От кой вид? По рождение или по характер?
— И двете. Баща му беше виконт Наследник на фамилията Колтрейн. Антъни е незаконният му син. Резултат от връзката на баща му с гувернантката на семейството. Баща му няма законни синове. След смъртта на виконта титлата и именията преминаха в ръцете на някакъв братовчед. Мисълта, че всичко това е можело да бъде негово, го преследва и тормози от години.