— Говориш така, като че ли го познаваш.
— Наистина се познавахме. Учехме заедно в Оксфорд.
— Щом като някога сте били приятели, не можеш ли да поговориш с него?
— Мога да поговоря, но от това няма да излезе нищо. — Бакстър се приближи до прозореца и се загледа навън. — Тони се придържа към някакво много сурово, дори бих казал жестоко, чувство за чест. Няма да приеме добре едно ходатайство от моя страна.
— Разбирам.
— Прекарва времето си в игралните зали и публичните домове и си търси неприятности. Трябва да призная, че доста често попада в такива ситуации. През последната година е имал поне три дуела. А може би и повече.
— Нищо чудно тогава, че Хамилтън се страхува за своя приятел. — Шарлот продължаваше са стиска ръцете си една в друга. — Този Антъни Тайлс е започнал живота: си по същия начин като теб.
Бакстър се облегна с една ръка на полицата на камината и се загледа в огъня.
— И двамата сме незаконородени, ако това имаш предвид.
— Но освен по рождение, той е станал такъв и по характер — добави тихо тя. — Ти, от друга страна, си се превърнал в истински джентълмен.
Бакстър бързо вдигна поглед към нея. Пламъците на огъня се отразяваха в стъклата на очилата му.
— Какво, по дяволите, трябва да означава това?
— Антъни Тайлс очевидно е позволил на обидата, че е незаконороден, да определя бъдещето му и е почти сигурно, че това ще го унищожи. Слава богу, ти си избрал съвсем друга съдба.
— Хм!
— Баща ти е знаел, че си станал човек на честта. Разбрал е, че може да ти повери семейното богатство и безопасността на по-малкия си син. Сигурно много се е гордеел с теб, Бакстър.
Бакстър не отвърна нищо. Дълго време остана с впит в нея изпитателен поглед. След това, без да каже и дума, се отдалечи от камината, отпусна се на дивана и прекара уморено пръсти през косата си.
— Когато тази работа с дуела приключи, имам намерение да намеря този проклет шарлатанин, който нарича себе си магьосник. Изобщо не ми харесват тези негови експерименти.
Шарлот затвори очи и облегна глава на облегалката на стола.
— Бакстър, сутринта на дуела ще внимаваш много, нали?
— Не съм аз този, който трябва да застане срещу револвера на Тайлс, ако нещата не станат така, както съм планирал.
— Познавам те твърде добре, за да повярвам, че ако нещо се обърка, ти просто ще стоиш настрана и ще позволиш най-добрият приятел на Хамилтън хладнокръвно да бъде застрелян. — Тя отвори очи и го погледна. — Обещай ми, че няма да правиш нищо, което може да накара този Антъни Тайлс да обърне оръжието си срещу теб и може би да те предизвика.
По устните на Бакстър заигра лека усмивка.
— Не се притеснявай. Още преди години си дадох дума да не позволявам да ме убият в нещо толкова глупаво като един дуел.
— Радвам се да го чуя. — Шарлот се усмихна въпреки тревогата си. — Бедният Бакстър! Всичко, което искаш, е да те оставят на спокойствие в лабораторията ти, а си принуден да излезеш оттам и да се занимаваш с тези проблеми.
Бакстър повдигна учудено вежди.
— Има проблеми и проблеми.
— Какво искаш да кажеш?
Бакстър остави чашата си с недопитото бренди и се изправи. Приближи се до нея и внимателно и нежно я вдигна от стола.
— Някои проблеми са много, ама много по-интересни от други.
— Искаш да кажеш, че аз съм проблем за теб? — попита тихо тя.
— Точно така. — Бакстър сведе глава и покри устните й със своите.
Глава 15
Желанието го заля като приливна вълна. Бакстър плъзна ръка зад врата й, привлече главата й към себе си и целуна първо устните й, след това шията й. Винаги ли щеше да му въздейства по този начин, зачуди се той. В един момент мислите му бяха заети единствено с проблемите на едно убийство и предстоящ дуел, а в следващия не можеше да мисли за нищо повече, освен за невероятното удоволствие да държи Шарлот в прегръдките си.
Бакстър бавно привикваше към необяснимите пориви на страстта си, осъзна той, но не разбираше какво ставаше с него. Никога не се бе чувствал така с друга жена. Тази тайна бе толкова странно привлекателна, както и самото търсене на Философския камък.
— Бакстър? — Шарлот сграбчи реверите на палтото му. — Имаме ли време?
Той вдигна глава и се изгуби в бездънните зелени езера на очите й.
— Не толкова, колкото бих искал. По дяволите, никога нямаме достатъчно време.
— Всичко е наред. — Шарлот докосна с устни брадичката му.
— И винаги съществува възможността някой да влезе и да ни изненада в подобно положение. — Бакстър се огледа наоколо. — Още повече че наблизо никога няма легло.
— Бакстър…
— Как, по дяволите, човек да поддържа нормална любовна връзка, когато дори не разполага със спалня?