Тя притисна лице към гърдите му, издавайки леки, приглушени звуци. Раменете й потрепериха.
Разтревожен, Бакстър я привлече по-плътно и успокоително обгърна раменете й с ръка.
— Господи, Шарлот, не плачи. Ще измисля нещо.
— Сигурна съм, че ще го направиш.
Задавените звуци станаха по-силни. Цялото й тяло потрепери в ръцете му В миг Бакстър осъзна, че тя се смееше. Мушна два пръста под брадичката й и леко повдигна главата й. В очите й играеха весели пламъчета. Бакстър нямаше нужда от Хамилтън, за да разбере очевидното. Никой мъж, който притежаваше поне малко романтична чувствителност, нямаше да губи време да се оплаква от неудобствата в момент като този.
— Радвам се, че намираш това положение за смешно — измърмори той.
— Намирам го чудесно. Вълнуващо! — Шарлот застана на пръсти, обви ръце около врата му и го целуна със страст, която го изуми.
Бакстър мълчаливо прати по дяволите и липсата си на романтична чувствителност, и неудобствата на ситуацията. Желанието го прониза със сила, която напълно отне здравия му разум.
— Защо става така — прошепна той, — че не мога никога да ти се наситя?
Шарлот не отговори. Беше твърде заета да развързва вратовръзката му и да сваля палтото и ризата му След миг Бакстър остана гол до кръста.
Пръстите й леко докоснаха белезите от киселината. Притисна устни към рамото му и го целуна. Бакстър затвори очи, чувствайки как го пронизва дълбок копнеж и заплашва да го погълне. Пое си дълбоко дъх, овладя се, след това развърза връзките на роклята й. Бавно свали горната й част и остана очарован, когато пламъците на огъня започнаха да хвърлят златисти отблясъци по гърдите й. Шарлот докосна устните му с върха на пръста си.
— Когато ме гледаш по този начин, ме караш да се чувствам много красива.
Бакстър тръсна глава, замаян от бурята от чувства, която се надигаше у него. След това нежно докосна втвърдените й зърна.
— Ти наистина си красива, Шарлот.
— А ти, сър — отвърна тя с мек, дрезгав глас, — си наистина чудесен.
Бакстър изстена, наведе глава и докосна с устни едната й гръд, вкусвайки с наслада меката уханна плът. Шарлот впи пръсти в раменете му Отметна назад глава, притисна се към него и прокара крак по дължината на бедрото му Когато отново понечи да стъпи на земята, той хвана бедрото й и я притисна към себе си. Полите на роклята й се увиха около бедрата му.
Бакстър не можеше да чака повече. Вдигна я на ръце и я понесе към дивана. Разкопча бързо панталоните си, след което вдигна полите й високо над кръста. Разтвори широко бедрата й, докато единият й крак стъпи на пода. Шарлот ахна, когато осъзна, че е напълно изложена на погледа му, и смутено понечи да се покрие.
— Не, моля те. Искам да те погледам. — Той се отпусна на едно коляно.
Погали меките къдрави косъмчета между бедрата й и нежната кожа. Шарлот се изви като дъга към него в отговор на ласката му.
— Бакстър?
Бакстър пое с наслада сладкия й аромат. Разтвори меките гънки на женствеността й и потърси сърчицето на желанието й. След това й подари най-нежната, интимна и томителна целувка.
— Бакстър?! — Шарлот зарови пръсти в косата му. — Господи, Бакстър, какво правиш?
Изобщо не обърна внимание на въпроса й и на опитите й да изисква обяснение. Прокара нежно език по малката: пъпчица, докато тя се втвърди и потръпна. Не спря, докато Шарлот не забрави всякакви въпроси и не започна да стене от удоволствие.
Когато тя изхлипа силно и заби пръсти в косата му, той бързо се изправи и се надвеси над нея. Все още носеше следите от топлата влага на тялото й. Тя го привлече към себе си и той потъна в нея толкова дълбоко, че в един момент си помисли, че по някакъв начин става част от нея. Стана някаква необяснима химична реакция и той разбра, че вече не е сам и никога няма да бъде.
В миг тялото му се напрегна. Удоволствието го завладя изцяло, един пречистващ огън, който му даде свобода, която никога не бе подозирал, че съществува.
От малкия мангал се разнасяше упойващо благовоние.
Мъжът вдъхна бавно и дълбоко, поемайки с наслаждение префиненото удоволствие. Скоро силата щеше да бъде негова и само той щеше да я контролира. Беше готов.
— Хайде, разтълкувай картите, любов моя — прошепна.
Гадателката обърна три карти. Дълго време ги изучава внимателно.
— Златният грифон постепенно се приближава все повече до феникса — каза тя накрая.
— Става все по-интересно.
— И по-опасно — предупреди гадателката.
— Така е. Но опасността добавя допълнително удоволствие в цялата тази работа.
Гадателката обърна друга карта с лицето нагоре.