— Много добре, но държа да ми изпратиш съобщение как е свършил дуелът.
— Добре.
— И ще внимаваш много?
— Както вече ти казах — Бакстър се обърна и слезе по стъпалата, — не съм аз този, който трябва да се срещне с Антъни Тайлс.
— Знам. И както вече ти казах, Бакстър, познавам те твърде добре, за да повярвам, че ще бъдеш толкова внимателен, колкото аз бих искала.
— Не знам откъде си добила впечатлението, че съм безразсъден и безотговорен тип. Не само че ми липсва темперамент за такова поведение, но и не разполагам с първокласни и скъпи шивачи. Лека нощ, Шарлот.
Утрото дойде придружено от лека, стелеща се мъгла, която покриваше местността Брантс Фийлд като сива мантия. Съвсем подходяща атмосфера за такъв глупав и безсмислен дуел, помисли си Бакстър.
Той бе застанал до Хамилтън и наблюдаваше внимателно един млад човек, който броеше крачките между двамата участници в дуела, а на лицето на младежа бе изписан израз на отегчение, който би правил чест на заклет пройдоха, два пъти по-възрастен от него.
— Едно, две, три…
С насочени нагоре револвери, двамата противници започнаха да се отдалечават един от друг. Норис бе все така безстрастен и незаинтересован, а в очите на Тайлс гореше див огън.
— …осем, девет, десет…
— Сигурен ли си, че това ще подейства? — попита тихо Хамилтън.
— За дванайсети път ми задаваш този въпрос — измърмори Хамилтън. — И за дванайсети път щети отговоря, че трябва да проработи.
— Но ако не…
— Тихо! — нареди Бакстър с твърд глас. — Вече е твърде късно да променяме плановете си.
Хамилтън потъна в нервно мълчание. Бакстър му хвърли бърз поглед, когато бе обявено началото на смъртоносния танц. Хамилтън беше много по-разтревожен за цялата тази работа от приятеля си, който щеше да се дуелира. Норис определено не приличаше на себе си. Бакстър го наблюдаваше тайно, докато извършваха подготвителните работи.
Норис действаше като автомат Отговаряше кратко на всички въпроси, но отказваше да обсъжда ситуацията в подробности. Изглежда не съзнаваше по-голямата част от това, което се разиграваше покрай него. Когато Хамилтън го бе помолил за последен път да даде на Тайлс извинението, което би сложило край на дуела, Норис не реагира по никакъв начин, като че изобщо не го бе чул.
— … четиринайсет, петнайсет, шестнайсет…
Хамилтън се размърда неспокойно и хвърли към Бакстър бърз, изпитателен поглед. Бакстър поклати леко глава, като мълчаливо го предупреждаваше да не говори.
Беше направил всичко, което му бе по силите, за да убеди Норис да прекрати този абсурден дуел. Беше преговарял със секундантите на Тайлс разстоянието да бъде двайсет крачки, а не петнайсет, както беше предложено в началото. Това допълнително разстояние щеше да направи точното прицелване по-трудно дори за такъв стрелец като Тайлс.
— … седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет, двайсет. — Отегченият младеж се усмихна с мрачно задоволство. — Пригответе се! Огън!
Бакстър усети как Хамилтън затаи дъх. Двамата участници в дуела се обърнаха. Норис не направи никакъв опит да се прицели внимателно. Просто вдигна револвера и го насочи по посока на Тайлс, след което натисна спусъка. Изстрелът проехтя високо в пълната тишина. Тайлс дори не мигна. Усмихна се студено и на свой ред вдигна револвера. Норис много бавно свали оръжието си. После впи поглед в Тайлс, който внимателно се прицелваше в него, след това обърна поглед към Хамилтън. Бакстър виждаше нарастващия шок и ужас в очите му След това Норис отново насочи поглед към Тайлс, устните му се раздвижиха безмълвно. Със смразяваща точност Тайлс се прицели и стреля.
В мъглата проехтя втори изстрел.
Норис примигна няколко пъти, след това сведе поглед и започна внимателно да оглежда тялото си, очаквайки да види собствената си кръв.
Той не беше единственият, който бе изненадан. Всички, събрали се да наблюдават дуела, стояха вцепенени от учудване и гледаха Норис, който бе напълно невредим.
— Проклятие, Тони не улучи! — извика някой.
Докторът, на когото бе платено, за да присъства на дуела и да помогне на ранения, слезе от един файтон със сериозно изражение на лицето. След това спря рязко, когато видя, че Норис стои прав и невредим.
В този момент Бакстър пристъпи напред.
— Споразумението беше за по един изстрел. — Хвърли поглед към Тайлс, който изучаваше с голямо внимание оръжието си. — Честта е запазена. Всички знаете как бързо се разпространяват тези слухове. Да си вървим, преди властите да са узнали нещо за това.