Хамилтън се обърна и погледите им се срещнаха. Очите му бяха сериозни, а устните му бяха стиснати в твърда линия. Изглеждаше някак си пораснал, по-възрастен от предния ден, помисли си Бакстър.
— Да, ще направя всичко възможно — отвърна Хамилтън. — Разбирам много добре, че съм ти длъжник, Бакстър.
— Не ми дължиш нищо.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Ти спаси живота на моя приятел. Не мога да ти се отплатя за това. Нито пък Норис.
— Ти беше този, който предприе стъпки, за да спасиш живота на Норис. Остави настрана личните си чувства и се обърна за помощ към мен. За това се изисква кураж, воля и находчивост.
Хамилтън почувства как се изчервява. За миг изглеждаше не по-малко смутен от Норис след дуела.
— Не знаех към кого другиго да се обърна. Опитах се разумно да поговоря с Норис. Той изобщо не реагира на моите молби и доводи. Не можахме да намерим този магьосник. Бях отчаян.
— Знам. Направил си това, което си сметнал за необходимо, за да спасиш живота на приятеля си. Разбирам колко трудно трябва да ти е било. Ако Норис изпитва благодарност към някого, то трябва да бъде към теб.
— Не аз смених истинския барут с фалшив.
Бакстър сви рамене.
— Ако това е някаква утеха за теб, ще ти кажа, че Тайлс не би застрелял хладнокръвно Норис.
— На всички е известно, че Тайлс е напълно безскрупулен.
— Със сигурност репутацията му е такава. Но той нямаше нищо против Норис.
— Липсата на причина не би спряла човек като него. — Хамилтън се намръщи. — Мислиш ли, че той подозира, че нещо в оръжието му не беше наред?
— Тайлс не е глупак.
В очите на Хамилтън проблесна тревога.
— Искаш да кажеш, че той знае какво се случи днес?
— Да, Тайлс знае какво точно стана с револвера му. И много добре му е известно, че аз съм химик. Не се изисква кой знае колко ум, за да се свържат фактите.
— По дяволите, Бакстър! Ако той знае за барута, може да обвини теб! Може и да те предизвика на дуел. Ти ще се превърнеш в следващата му жертва!
— Да не искаш да кажеш, че се тревожиш за мен?
— Няма да бъде правилно, ако Тайлс се опита да отмъщава на теб, защото си ми помогнал да спася живота на Норис.
— Мога да те уверя, че между мен и Тайлс няма да има никакъв дуел. Някога бяхме приятели в Оксфорд. Въпреки че поехме по различни пътища, между нас има нещо общо, което нищо не би могло да разруши или промени.
Хамилтън го погледна в недоумение.
— Каква връзка?
— И двамата сме незаконородени.
— Не разбирам. Какво общо има това с всичко, което се случи?
— Обстоятелствата около рождението на човек има учудващо влияние върху това какви приятели ще има той по-късно. Вземи например твоето приятелство с Норис. Общото, което имате двамата, е това, че сте наследници на благороднически титли и състояния. Този фактор ще създаде между вас връзка, която ще продължи през целия ви живот. Може би ти ще имаш син, който ще се ожени за неговата дъщеря, и така нататък. Това е светът, такъв е животът.
— Разбирам какво имаш предвид. — Хамилтън се размърда смутено. — Въпреки това, което си мислиш, аз съм много щастлив, че тази сутрин на Норис не се наложи да разчита на благоразположението на Тайлс.
— Тайлс може да бъде много непредвидим, мога да те уверя в това. Мисля, че достатъчно говорихме за дуела. — Бакстър се опря с две ръце върху бюрото. — Нека да се върнем към по-належащи неща. Трябва да открием този проклет магьосник, преди да е поставил на риск нечий друг живот.
— Съгласих се да ти помогна, но все още не мога да повярвам, че той е искал Норис да умре. — Хамилтън разтри уморено врата си. — Сигурно експериментът е проведен неправилно.
— Не съм толкова сигурен, че е направил грешка и не е целял именно смъртта на Норис.
Хамилтън бързо вдигна поглед.
— Какво искаш да кажеш?
— Подозирам, че резултатът от цялата тази работа е бил повече от задоволителен, що се отнася до магьосника.
— Но за какво говориш? Защо магьосникът ще иска Норис да умре?
— Този е един от многото въпроси, които искам да му задам. Сега ми разкажи всичко, което знаеш.
— Няма да е лесно — въздъхна Хамилтън. — Всъщност аз никога не съм виждал лицето му. Магьосникът винаги носи черен костюм, когато идва при нас. И широка качулка. Това е част от играта.
— В такъв случай приемам, че той се е появявал пред теб и приятелите ти поне няколко пъти. Сигурно има нещо характерно за този човек, което можеш да си спомниш.
— Да, той има много странен глас. — отвърна Хамилтън.
Шарлот вдигна тежкото месингово чукче на входната врата на Джулиана Поуст и удари силно за трети път. Но никой не се появи в отговор на настойчивите й опити да привлече вниманието. Икономката липсваше.