— Значи се казваш Рори Махаунд? — Тим присегна през масата и сложни ръката си върху тази на Рори.
— Самият Сатана — на свой ред се ухили Рори.
— Светците да ни закрилят — механично се прекръсти Тим. — Само че не приличаш на дявола с тази си жълта коса и с бебешката си мутра. Симпатяга си, Рори Махаунд, а сега какво ще кажеш, да му пийнем по едно?
— Добра идея — каза Рори.
— Давам един шилинг за това.
— Твоите пари не струват за Тим О’Тул. Аз плащам всичко, включително и женските. Но какво ще бъде — джамайски ром или холандски джин?
— Ром, предлагам, защото по ми харесва от джина. Щом веднъж човек опита ром, загубва вкуса си за джин и уиски.
— И аз ще взема ром — съгласи се Рори. — Не че го обичам, тъй като досега съм пил само доброто шотландско уиски.
Едно момиче им донесе напитките и Тим и Рори ги пресушиха. Тим на една глътка, ала не и Рори. Той изпи чашата бавно. Беше черно и ароматно питие с приятен вкус, но първата огнена глътка го предупреди да не излива чашата в гърлото си като Тим. Изпи я на няколко пъти и почувствува като че ли подпали целия път от устата до стомаха си. Когато огънят се установи долу, той се превърна в приятно пламтене, което проникваше до мозъка на костите му и го обля с топлина и щастие. Втората чаша бе пресушена по-лесно и когато стигнаха до третата, той я гаврътна не по-бавно от партньора си. И следвайки примера на Тим, отри устата си с ръкава на палтото.
Ромът събуди в Рори чувството на приятелство към Тим О’Тул, седнал насреща му. Положително никой не можеше да има по-прямо, по-откровено лице от Тим, който го беше довел в това уютно, тихо кътче. Тим беше най-добрият приятел, който бе имал. Дори и видът на кръчмарката насреща му бе отстъпил на заден план и той се радваше, че е с добрия остроумен Тим. Той се наведе през масата.
— Ти си моят приятел, Тим О’Тул, радвам се че попаднах на теб. Никога не съм очаквал да срещна сърдечен приятел като тебе, какъвто съм самотен.
— Самотен ли, казваш? — Тим изгледа Рори с интерес. — Нямаш ли си семейство? Някой, който да се грижи за теб, ако отсъствуваш по-дълго време?
— Мога да остана цяла нощ и никой няма да помисли за мен пък и смятам да остана с тебе, Тими, приятелю — опули се Рори в Тим с пиянска привързаност.
— Тогава защо не се отправим за старата Тъпчи-кръв? Ние, моряците, имаме една поговорка, според която един авер ти става неразделен приятел, когато си участвувал в бой, нафиркал си се и си връткал с него. Ние няма да се бием, Рори, но си фирнахме заедно и сега ще идем да си разменим мадамите. Къщата е малко по-надолу и там ще пийнем още по едно, преди да съборим женските.
Рори опита да се изправи, ала се олюля. Тим му помогна да се измъкне и двамата се заклатушкаха към вратата. Студеният въздух ги освежи и той завлачи крака, опрян в Тим. Чувствуваше се в чудесно настроение — пиян като лорд и щастлив като крал. Когато Тим О’Тул запя една ирландска песен, Рори се присъедини към него, без да знае думите, но вдигаше достатъчно шум, за да не проличи. Ръка за ръка, те вдигаха врява по пустата улица, докато стигнаха до друг оазис на светлина, осветяван също от подобна лоена свещ във фенер. Спряха се пред вратата и когато Тим я отвори, те се намериха в огромна, блестящо осветена ниска зала.
Рори примига с очи, замъглени от алкохола, и трябваше да тръсне глава, преди да успее да ги фокусира. Неколцина мъже, по дрехите той ги определи за моряци, седяха край една маса в ъгъла. При всеки имаше по момиче, ако презрелите и загрубели развалини можеха да се нарекат момичета, седнало на коленете му. Моряците пееха и удряха по масата с калаените си халби, докато проститутките в дрипави рокли, които не покриваха увисналите им гърди, прегръщаха мъжете и лигавеха лицата им. Рори прецени, че никоя от жените не беше под трийсет години. Бяха измъчени и износени същества. Едните тлъсти, с огромни като пъпеши гърди, а другите сухи, с плоски, провиснали цици. Тим насочи Рори към една празна маса и тъкмо седнаха, когато две раздърпани рошли дойдоха да им правят компания. Една вещица с миши коси и белосано сякаш с брашно лице се настани в скута на Рори, докато огромна дъртуша с грамаден корем и бедра като свински бутове възседна Тим. Дрезгавите им гласове зашепнаха ласкаво. Рори усети как повдигат фустата му, ала въпреки енергията на вещицата, която си заигра с него, той не реагира. Миризмата й на вкиснато го отблъскваше, но той не можеше да си тръгне и да изостави Тим. Нали бяха такива приятели!
— Охо, виж кой идва да ни поздрави! — викна Тим. — Самата Тъпчи-кръв!
Рори се опули през голото рамо на дъртата вещица, настанена върху скута му и за своя изненада видя скромно облечена жена да пристъпва към тяхната маса. Стоманено сивата й коса бе издърпана назад от челото така плътно, сякаш очите й щяха да изскочат. Беше висока и суха и според Рори имаше най-строгото лице, което бе срещал. Беше сурово в своята грубост, а очите й, сиви като мрамор, гледаха през мигли без клепачи. Даже и усмивката й беше просто опъване на устните, без никаква топлота.