Баба го беше уверил, че освобождаването й няма да представлява трудност. Все пак, предупреди го той, веднъж свободна, положението й ставаше несигурно. Като робиня, тя се ползваше с известна протекция и беше неприкосновена, но като свободна жена щеше да бъде постоянно в опасност.
— Бих могъл да се оженя за нея — предложи Рори. Припомни си обещанието, което й беше дал.
Баба поклати глава.
— Не може, докато тя не приеме исляма, а се съмнявам дали ще пожелае. Дори и аз не мога да принудя един имам да ожени неправоверни. — Той се замисли. — Чакай! Намерих решението! Казваш, че я чувствуваш като сестра. Много добре, ще я направим наша сестра.
За Баба мислите означаваха действие. Когато при пляскането на ръцете му се появи един роб, той извика:
— Доведи жълтокосата робиня нрзани! Кажи й, че султанът е наредил да се яви пред него и емира!
— За какъв емир говориш? — попита Рори.
— За теб! — насочи пръст към него Баба.
— Откога съм емир?
— Точно от две минути. Така реших. Мансур е такъв. Той е мой брат. Ти също си мой брат, значи и ти трябва да бъдеш емир. И тъй като имам двама емири, ще трябва да се потрудя ида назнача един шанго. Имам осем мъжки хлапета, които се гонят из женското отделение, ала никоя от съпругите ми досега не ми е родила мъжко. Веднага, щом те изпратя за Тимбукту, възнамерявам да се разведа с тях. Едно от копелетата ми е на осем години. Може би ще се оженя за майка му и ще направя момчето шанго. Момчето е симпатично и майка му има добра кръв. — Той спря да говори, прекъснат от почукване на вратата. Когато извика „Влез!“, лейди Мери прекрачи вътре.
Този път влезе с вдигната глава. Беше забулена и Рори със задоволство видя, че докато пристъпяше към Баба, бе така съобразителна да направи обичайния вежлив, дълбок салаам.
Баба даде знак на роба да затвори вратата, но кимна на Мансур и Рори да останат. Изправи се, вдигна воала от лицето на Мери и я загледа дълбоко и проницателно.
— Наричат те Ясмин? — попита той.
Тя хвърли кос поглед към Рори. Почти незабележимото му кимване я успокои.
— Да, господарю султан.
— Струва ми се, лейди Ясмин, че нашите връзки изведнъж стават доста сложни. По едно време ти принадлежеше към харема на баща ми и би могла чудесно да ми произведеш някой полубрат, което би те направило нещо като моя втора майка. — Той се усмихна. — Но това не се случи и ти беше прехвърлена в харема на моя брат, емирът на Саакс — той направи с ръце утвърдителен жест към Рори. — Така това промени връзките ни. Сега ти си почти моя балдъза. Обаче моят емир ми казва, че не изпитва повече желание да те вика в леглото си и аз мога да разбера защо, тъй като си мършава. Но казва, че те счита за нещо като своя сестра. Вероятно защото имаш също такава жълта коса като неговата. Това по необходимост те прави и моя сестра. И така, лейди Ясмин, с това те обявявам за моя сестра и ти отдавам всичката произхождаща от титлата ти протекция.
— Това наистина е чест за мен, господарю султан.
— Така е, принцеса Ясмин.
— Ти каза „принцеса“, Баба? — Рори погледна грамадния мъж, който се беше засмял до уши.
— Наистина казах „принцеса“. Да не мислиш, че сестрата на всемогъщия султан на Саакс може да бъде нещо друго, освен принцеса? Би ли могла да бъде обикновена жена, като някоя плосконоса, дебелоуста банту? И така, братко мой, ти си емир. Нашата сестра е принцеса, а бедният стар Слиман тук стои без никаква титла. Ела, Слиман, днес съм разположен великодушно. Ще те направя шейх. Така! За няколко секунди направих всички ви благородници.
— Великодушен си, господарю — закима благодарствено Слиман към Баба, докато Мери се изпъчи и вирна глава, сякаш бе готова за коронясване.
— И може ли да запитам, господарю султан — пое тя дълбоко дъх, а изражението й стана кокетно, — дали съм принцеса на Саакс, или на Сакс.
— На Саакс, сестро моя — отвърна й Баба с широк жест. — И като такава ще бъдеш преместена от харема на моя брат в свои лични покои до тези на майка ми, докато дойде време да си заминеш. Ще разполагаш със собствени робини, които да те обслужват и аз ще дам указание на майка ми да ги подбере. Ще й кажа, че са ти нужни дрехи и скъпоценности, каквито се полагат на твоя сан. Сега, като моя сестра, бих могъл да те оженя с почести… Но разбирам, че ти искаш да се завърнеш в Англия.
— Искам, господарю султан. В Англия имам семейство, което сигурно ме е оплакало през последните три години. Не са получили никаква вест от мен, откак се качих на кораба в Неапол да се прибера у дома. Можеш да разбереш желанието ми да видя майка си и баща си.
— Ще ги видиш, благодарение на застъпничеството на моя брат. Да не беше заради него, ти щеше да заминеш за Тимбукту и бихме получили добра цена за теб. Надявам се, че си му благодарна за това.