— И на теб, господарю султан.
— Няма нужда да ми благодариш. Аз не съм направил нищо.
— Освен това, че ме издигна до принцеса и уреждаш изпращането ми в Англия. Винаги ще чувствувам, че дължа повече на теб, отколкото на твоя бял брат. — Баба сви рамене, но Мери настоя. — Считай ме за суетно, егоистично същество, ако желаеш. Но аз съм горда да бъда принцеса на Саакс. Сега, след като се завърна у дома, аз няма да бъда опетнена жена, която всеки може да сочи с приет и да шушне, че е прекарала три години в мавърски харем. Мога да се гордея с титлата си пред лицата им. Принцеса Ясмин от Саакс! Всички ще позеленеят от завист и кълна се, че ще ги накарам да ми се поклонят. Но уви! Те ще мислят, че аз просто фантазирам и че просто съм го измислила. Как мога да го докажа?
— Ще се съставят доказателствени документи — увери я Баба. — Аз ще се погрижа пергаментите да бъдат дълги и внушителни, с изискан краснопис и солидни златни печати, така че и самият английски крал да отдаде почит на една принцеса Саакс. Все пак аз бих счел за по-голяма чест, ако се беше задоволила с това, да бъдеш сестра на един султан и двама емири, вместо да отклоняваш задоволството си да се перчиш със своята титла пред куп невежи английски девойки. Твоя воля, сестро моя, сега си смъкни воала. Трябва да дадем аудиенция на един голям властник от най-висок ранг, в случай че си е починал от дългото пътуване. Той е свързан с нашето начинание, така че няма да е зле всички да се запознаем с него. — Баба плесна с ръце, но този път не викна роба си. Вместо това кимна на мъжа зад него и му зашепна нещо тихо, така че Рори не можа да чуе нищо.
Докато чакаха, Баба седна в средата на дълъг диван.
Посочи на Рори да седне от едната му страна и на Мансур от другата. Мери разположи на възглавници в краката си, също така и стария Слиман.
Вратата се отвори и робът съобщи:
— Негово кралско величество, полукралят на Басампо!
Полукрал? Рори очакваше появилата се сенчеста фигура от мрака в коридора да бъде младата кралица-крал, но първото нещо, което забеляза, бе пламтящата коса на Тим, който крачеше към тях попрегърбен от инкрустираната със злато дреха и масивните златни верижки и огърлици. Рори се зарадва, че Тим пристъпя на собствените си крака без никаква следа от накуцване.
— Тим!
Рори скочи от дивана и прекоси половината зала, но Тим, очевидно усвоил по-добре дворцовия етикет, без да му обръща внимание направи дълбок поклон пред Баба. Едва след това се обърна към Рори.
— Все още твоят Тим отпреде ти, аверче. Господи, доста израснахме, откак се срещнахме край доковете на Ливърпул! Ето те тебе да лафиш със самия султан, а ето ме и мен, клетия невежа Тим О’Тул, полукраля на Басампо. О, скъпи момко, кой би могъл да си помисли, че Тим О’Тул, който никога, никога не е разполагал със собствено цукало или с прозорец, през който да го хвърли, ще свърши като полукрал? Такъв ме направи онази женска от Басампо. Ето те и тебе, страхотно важен емир или нещо подобно, както ми казаха слугите. А кой може да е този — опули се той в Мансур, — че и нейно благородие е тук — поклони се на Мери, — и старият джентълмен с козята брадичка?
И така, Рори трябваше да му ги представи ида служи като преводач. Докато се обсипваха един друг с въпроси, един роб сервира ментов чай. После, когато първоначалната възбуда попритихна и се даде отговор на всички въпроси, Тим обясни подробно как ужасният компрес бе изсмукал отровата от крака му и той бе останал жив и как след това по най-ефикасен начин бе заплодил младата крал-кралица, така че сега тя била с огромен кръгъл корем. След това Баба освободи Мери и двамата с Рори обясниха на Тим бъдещите си проекти.
Тим призна, че почти бил решил да остане в Басампо, особено след като се очаквало да стане баща на бъдещия наследник на трона на Басампо. Призна си откровено, че имал желание да види дали ще бъде момче или момиче. Не че имало особено значение — мъжко или женско, детето щяло да наследи трона. Важното, обясни Тим, било да има червена коса.
Докато сенките припълзяваха по пода, те сближиха глави и заобсъждаха подробностите по предстоящото пътешествие на Рори. Тим водеше повече от сто първокачествени роби със себе си и това щеше да бъде неговият дял. Те нямаше да придружат Рори до Тимбукту, но бяха се събрали вече към петстотин робини, към които Баба прибави още стотина девойки от двореца, за да бъде сигурен, че ще добият по-високи цени в Тамбукту, отколкото в Саакс или на крайбрежието. Невръстните роби, колкото и да вдъхват доверие с вида си, донасяха ниски цени по факторите по крайбрежието, докато из арабския свят се търсеха много.