Седмици бяха минали в пазарлъци и Рори нямаше представа докога ще се проточи разпродажбата. Достатъчно е да се каже, че торбите им се напълниха със сребърни пари с лика на Мария Тереза, португалски ексудоси, испански пезети, английски гвинеи, златни слитъци, торбички златен прах и пъстра смесица от нешлифовани смарагди, диаманти и перли. Бе премного уморен, за да ги изчислява, но знаеше, че далеч са надминали очакванията на Баба.
По време на престоя им в Тимбукту той и Слиман живееха в една мръсна колиба от кал, обслужвани само от Млийка. Ако съществуваше жилище, лишено от елементарни удобства, то бе именно това. Горещината бе тъй потискаща, че Рори бе изнесъл леглото си на покрива, но дори и там бе невъзможно да се спи поради рояците насекоми. През първите няколко седмици се утешаваше с една или друга жена от харемите на Саакс, докато вследствие на задухата, праха и мухите дори и жените го отблъснаха и той предпочете да се търкаля самичък в джелабата и да спи на покрива, докато Слиман вардеше непрестанно пълнещите се торби със злато, а Млийка спеше в краката на стареца.
Накрая, след цяла вечност отегчителна работа, бе приключил и той се присъедини към първия керван, който трябваше да прекоси високите Атласки планини и пустинята до Маракеш. Ако пътуването до Тимбукту го бе изтощило, то не представляваше нищо в сравнение с прекосяването на пустинята. Пътуваха предимно нощем и спяха през деня, но потискащите пясъци изглеждаха безкрайни. Това съвсем не беше пустинята от бели пясъчни дюни, която бе си представял. Беше смет и камъни, кремък и шел. Беше ненадейни пясъчни вихрушки, помитащи песъчливата почва в облаци, които затъмняваха небето. Беше загадъчни, назъбени планини от базалт, блеснали като разтопен метал. На огромни разстояния срещаха кладенци с млечна, блудкава вода и съвсем нарядко някой забулен с палми оазис с кервансарай, годен по-скоро за камили, отколкото за хора. Беше се крепил ден подир ден, без да говори и без да иска да му говорят.
Въпреки че Млийка бе не по-малко изтощен от Рори, робът правеше всичко, за да улесни Рори. Издигаше навеси да закриля Рори от слънцето. Копаеше ямки в пръстта, за да се разположи Рори. Държеше шуплестия мех за вода на най-малкия ветрец, за да може блудкавата вода да се охлади. Но какво ли можеше да стори при тези обстоятелства, след като и той страдаше не по-малко от господари си?
Щом се добраха до високите Атласки планини и се спуснаха към зеления оазис Маракеш, си поеха дъх. Тук се разделиха с кервана и потърсиха убежище в един гъмжащ от дървеници кервансарай. Слиман уведоми Рори, че ще бъде добре дошъл в двореца на емира, но в мръсните си дрипи Рори не искаше да се представя, нито пък имаше волята и желанието да си купува нови дрехи. Просна се върху нечистия под, без да обръща внимание на мръсната слама й камилските изпражнения, грохнал под потните мишци, които се опитваха да го подигнат. Помнеше, че бе изритал жената до него, за да потъне в дълбок сън през цялата нощ, следващия ден и следващата нощ, докато се събуди с горчив вкус в устата и нашарено от паразитите тяло, небръснат цяла седмица. Настъпи нощта и той се разходи из сокаците, като грабна първите две чисти джелаби, които видя, една за себе си и друга за Млийка, след което двамата потърсиха и намериха един хамам. Цял час се кисна и стоя на парата, след което се предостави на Млийка, който го масажира и намачка, докато безчувствеността му изчезна. Излязоха от хамама и Рори се почувствува поосвежен. Един бръснар в Джимна ел Фна го обръсна на светлината на мъждукащо кандило, дивейки се на русата му брада. Рори не посмя да развие чалмата, страхувайки се, че русата му коса би предизвикала още по-големи коментари, тъй като бе станала дълга до раменете. После, гладко избръснат, изкъпан и облечен в чисти дрехи за пръв път от напускането на Саакс, се нахраниха с Млийка както трябва — паничка кускус и горещ ментов чай. Намериха по-свестен кервансарай на един голям площад, където прекараха останалите няколко дни в Маракеш, докато закупиха коне. Премениха и стария Слиман в чисти дрехи и се приготвиха за пътуването до Танжер. Рори счете Маракеш за очарователен град и прекарваше часове по Джимна ел Фна. Беше нескончаем панаир — някакъв безкраен цирк. Напарфюмираните момчета клю, с очи, боядисани като трънкосливки, и ръце, намазани с къна, танцуваха, кълчейки бедра в похотлив ритъм, и докато ги гледаше с удоволствие, отблъскваше настояванията им. Спираше да погледа как факири свирят на лениво олюляващи се змии. Видя акробати, които извършваха невероятни балансировки и се спира пред разказвачи, събрали тълпи от слушатели с безкрайните си разкази за лукавства, прелъстявания и какви ли не приключения. Целият огромен прашен площад представляваше непрекъснат карнавал и той обикаляше из него, ококорен като всеки берберин от планините.