Установи, че се нуждае от жена, но от един поглед върху кирливите проститутки с разядени от язви лица така му се догади, че изгуби всякакво желание. Толкова дълго бе изкарал без жена, можеше да потрае още малко. Елмира го чакаше и той жадуваше за хладните докосвания на ръцете й.
Сега, наближавайки Танжер, успоредно с болката в стомаха си той откри и една нарастваща, тъпа болка в слабините. Елмира! Не бе обладавал жена толкова време, че се бе появила потискаща напрегнатост. Допирът до топлотата и мекотата на женска плът щяха да го уталожат повече от дълги часове сън и му се струваше, че след като освободи тялото си, ще заспи.
Влачещите се коне най-после достигнаха портите на града. Надменните мавритански часови им препречиха входа, но една дума от Слиман бе достатъчна да им сторят път. Държането на часовите се смени от дръзко на раболепно и всички войници им направиха нисък поклон. Един младеж, който бе клекнал зад ъгъла на портите, изтича към тях, размаха ръце и завика. Като стигна до Рори, той му се поклони с уважение и го запита дали той е емирът на Саакс.
Рори кимна, при което лицето на младежа грейна и той сграбчи юздата на коня.
— От две седмици, господарю, седя край портата от изгрев до залез и те очаквам. По заповед на господаря Мансур. Той ще се зарадва, че си пристигнал, защото се тревожеше за теб. Виж! Водя те към неговия дом.
Улиците бяха тесни и потънали във воняща мърша, която бе изпоцапала замазаните с глина стени, но Рори беше толкова доволен, за да им обръща внимание. Поглеждайки назад, за да се увери, че Слиман и Млийка го следват, той се отпусна на седлото и остави младежа да го води из лъкатушещите сокаци, докато стигнаха до една гладко гипсирана стена, неразличима от останалите по нищо друго, освен по боядисаната наскоро дървена порта и месинговата й обкова, лъщяща като злато.
Младежът удари тежкото чукче, портата се разтвори и Рори хвърли поглед към бликащия фонтан, плискащ водите си в персийско сини фаянсови плочки. Подуши насищащия аромат на портокаловите дръвчета и предусети хладината, след което се изтърси като торба от седлото в ръцете на Млийка и Тим. Уловил двамата за раменете, той тръгна към вратата. Закрачи по застланите с фаянс коридори и се заизкачва по тъмното стълбище. После имаше стая — прохладна и затъмнена, със застлан с коприна диван и нежния допир на ръцете на Елмира, когато започна да сваля прокисналите от пот дрехи.
Търсещите й ръце замилваха кожата му през благовонната вода и макар че тялото му отговаряше на нейните докосвания и той чувствуваше пулсиращото оттичане, умората го подчини на волята си и той потъна в сън. Едва дочу как тихите й стъпки изчезват от стаята, чу отварянето на вратата и възхищението на Мансур от съдържанието на дисагите. Различи и думите на Тим, звучащите странно изрази на английски сред толкова много арабски говор. Думите го унесоха още повече, но той беше премного сънен, за да ги разбере. Заспа, а когато се събуди, в стаята беше мрак, ако не се смяташе мъждукащият в месингова купичка фитил до леглото.
Сънят пак го бе надвил, ако не беше забравеното усещане в стомаха. Беше жаден, гладен и, хвала на Аллаха, достатъчно се бе съвзел, за да почувствува тялото си. С усилие на волята плесна ръце и зачака вратата да се отвори, но когато това стана, чу мъжки стъпки и зад него се надвеси Млийка.