— Хайде! — Гласът му беше дрезгав и той разтвори ръце да я прегърне. Изненада се от нейната лека съпротива, но я повали на леглото и притисна устни в нейните. Тихият й, болезнен стон бе задушен от стръвната му целувка. Кутийката с ароматен мехлем, която тя мушна в ръката му, той запрати на пода, без да обръща внимание на молбата й.
Повече не можеше да се въздържа. Потисканата месеци наред напрегнатост го изправи безмилостен. Мощните тласъци на бедрата му бяха жестоки, без капка милост или нежност. Скоро всичко свърши и той падна изтощен върху потръпващото й тяло, задъхан тежко и глух за нейните хълцания. Когато главата му се поизбистри и той се замисли върху хълцанията й. Припомни си как бе настояла да вземе мехлема. Защо? Тя положително беше свикнала с възможностите му. Никога преди не бе желала мехлем. Сега, заслушан между вдишванията, му се стори, че открива болезнена нотка в хълцанията. Изглежда й беше причинил болка. Съжали я. Не бе го желал, но страхотното желание да я обладае го бе направило нетърпелив. За да я приласкае, той нагоди извивката на тялото си към нейното, повдигна главата й и я сложи на ръката си. Дългата коса го задуши и той я отметна. Облекчен, той я притисна към себе си и устните му потърсиха нейните, но почувствува как тялото й се сковава в ръцете му и тя дръпна лице настрана. Това не беше познатата му Елмира. За нея винаги бе съществувало само едно желание — да му доставя наслада.
Почувства се обиден, измамен от собствената си мъжественост и пламъкът в слабините му, току-що загасен, пак лумна. Почувствува как нараства и ръцете му потърсиха гърдите, за да ги обхванат в пръстите си и да възбудят и в нея желанието. Ръката й ги блъсна встрани, тя се дръпна от него и стана.
— Но защо, Елмира. Обидих ли те с нещо? — каза той с умоляващ глас, макар да знаеше, че е достатъчно да я дръпне, за да се подчини на волята му.
— Аз не съм Елмира. Благодаря на бога за това. — Думите бяха на английски. — Не съм длъжна да слугувам на похотта ти, Рори Махаунд.
Той подскочи в леглото.
— Боже мой! Мери? Какво правиш тук? — Наведе се и зарови из масичката за кутийката прахан. Щракна и поднесе бледото пламъче към кандилото. Обърна се и видя златистата коса.
— И аз си задавам същия въпрос. — Гласът й се задавяше от гняв. — Какво правя тук? Трудно е да се обясни. За самата мен е трудно да се примиря с постъпката си. Каква глупачка съм. Идиотка, с не повече мозък от една превзета ученичка. Увлечена хлапачка по момчето на касапина. Какво става тук? Винаги съм те мразила. Ти си същински звяр, Рори Махаунд.
— Все пак не мога да забравя, че си дошла тук по собствено желание. Не съм те викал аз. Дявол го взел! Не съм искал теб. След като човек е прекарал толкова време без жена, не му е дотрябвала белокожа, студена като лед кучка.
— Мисля, че искаше Елмира.
— Да.
— Аз я принудих да си разменим местата. Заплаших я, че ще заповядам да я наложат с камшик, загдето ми е откраднала тюркоазената огърлица, ако откаже. Мислех си — и само аз мога да преценя колко глупава съм била, — че те обичам. Смей се, Рори Махаунд, смей се! Представяш ли си? Бях забравила как безмилостно ме похити, но го и помнех. Бях се надявала, че между нас ще възникне нещо като любов, защото всъщност, колкото и да ми беше омразно тялото ти първия път, не бях в състояние да го изтръгна от ума си и разбрах, че го желая, макар да бях отвратена от него. Но аз не исках само тялото ти. Исках и нещо друго. Не го намерих. Сега зная, че в теб го няма. Ти си неспособен за него.
— За кое? Аз положително ти дадох нещо, което повечето жени мечтаят да имат. Можеш ли да се оплачеш от действията ми? Можеш ли да се оплачеш от способността ми да задоволя една жена?
— Да, това е всичко в теб, Рори Махаунд. Твоето начало и твоят край. Освен него нямаш нищо, с изключение на безвкусен външен вид, който може да привлече някои жени. Ти никога няма да разбереш смисъла на думата любов. — Тя стана от леглото и потърси от пода захвърлената си роба от коприна. Той я гледаше мълчаливо, докато тя я уви по тялото си.
Започваше да се презира за това, което бе направил. Не че съжаляваше. Но докато я гледаше, намери я отблъскваща, без да знае защо. Не можеше да отрече красотата й, ала тя не представляваше нищо за него. Не изпитваше желание към него и макар да пулсираше възбуден, знаеше, че дори и да няма никаква друга жена, пак не би пожелал тази още един път. Погледнеше ли я в очите, чувствуваше, че и тя изпитва същото към него. Беше го потърсила и под прикритието на мрака той бе намерил мимолетно задоволство в нея. Но само толкова. Претърколи се от леглото, метна крака отстрани се изправи.