— Изглежда, че добре се познаваме вече. Ти ме познаваш що за мъж съм. Аз не ухажвам жените с изтънчени маниери — букетчета, припадъци, нежни стихчета и серенади на лунна светлина. Те са за слабите мъже — всички тези любовни бръщолевения, завършващи с търкаляне между чаршафите, нямам време за празни приказки. Наричай ме звяр, щом ти харесва. Сърцето ми съвсем не е лишено от нежности. Но тези нежности — наречи ги любов, ако искаш, отпращам там, където сам избера. Не зная защо ме потърси тази нощ. Аз никога не бих се спрял на теб. Мисълта да те обладавам ми се струва като отвратително кръвосмешение. Да знаех, че си ти, а не Елмира, щях да те изритам. Добре, ти си получи удоволствието. Все пак не вярвам да съм такъв негодник, какъвто ме рисуваш. Аз не съм без чувства. Мисля, че обичам Елмира и я обичам, защото тя беше добра към мен и по своему ме обича. Затова пожелах тази нощ нея, а не теб. Върви сега и след като Елмира, която вероятно чака зад вратата, да те отведе в твоята спалня, да се върне при мен.
На вратата тя се обърна и го погледна.
— Странно, Рори Махаунд! Мразя те и въпреки това, ако тази нощ бе казал подходящите думи и бе извършил подходящите неща, мисля, че бих те обикнала. Бих сглупила дори дотам, че да се оженя за теб при имам, дори без никакъв обет. Може би никога няма да те забравя, но ще си получа възмездието. Вярвай ми, един ден аз ще взема връх над теб. Тогава внимавай! Ще бъда толкова жестока и безмилостна, толкова зла, колкото си ти.
Той прие думите й, поглеждайки покрай нея към Елмира, застанала на прага на отворената врата.
— Като изпратиш господарката до стаята й, върни се тук, Елмира. Още не съм решил да те накажа с бичуване или не, загдето се опита да ме измамиш.
Тя наведе глава, но Мери се изпъчи с искрящи очи.
— И ако го направиш, искам да бъда свидетелка на това.
— Болезнената ревност ти подхожда, Мери — засмя се Рори. Той вдигна рязко бурканчето с мехлема, пристъпи до нея и го сложи в ръката й. — Може би ако бях използувал това, лейди Мери, ти не би имала от какво да се оплакваш. Дръж си го под ръка. Ще ти е необходимо за натруфения ти и докаросан съпруг, който ще си намериш в Англия. — Усмихна й се, макар че в усмивката му нямаше нито топлина, нито привързаност. — Всъщност — продължи той — с хилавия англичанин, когото вероятно ще избереш, съмнявам се дали ще ти стане нужда от това, нито пък — той се поколеба за миг — бих могъл да си представя, след като си опитала истински мъж, дали би могло да те задоволи което и да било английско производство. — Обърна се на петите си, но преди да чуе затварянето на вратата, извика: — Връщай се бързо, Елмира, спешно се нуждая от теб.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Оживената дейност, която последва пристигането на Рори в Танжер, бе толкова трескава, че понякога го разстройваше повече от последните напрегнати дни преди заминаването от Саакс. Въпреки че Мансур и Тим бяха извършили голяма част от подготвителните работи, за Рори все още оставаше много. В крайна сметка негова беше и окончателната дума — той трябваше да преценява, да взема решения. Най-напред трябваше да се преброят парите и да се внесат при един банкер и търговец на скъпоценности. Когато златото се изтегли и скъпоценните камъни оценени и продадени, когато различните монети бяха изчислени и обменени в испански жълтици, Рори ги превърна наум във фунтове. Сумата го изуми — четиридесет хиляди фунта стерлинги! Разделено между него и Баба, това представляваше солидно състояние, дори и ако до края на живота си не работеха нищо. А все пак то бе само началото, което щеше да се превърне в нова „черна слонова кост“, която пък на свой ред щеше да се превърне в нови златни фунтове.
Мансур бе довел със себе си керван от сто и петдесет роби от Саакс. Бе ги настанил в стар склад до пристанището. Бяха все първокачествени образци — фан, мандиго, хауза, уолоф, фулани, лоби и аджукру — най-търсените племена, които Баба бе закупил от странствуващите арабски роботърговци в добавка към повече от петдесетте басампо, които бе довел Тим. За щастие нямаха злополука по време на дългия преход от Саакс до Танжер. Мансур бе инструктиран от Баба за стойността на стоката и се беше грижил хората да бъдат добре третирани в кервана. От своя страна, проницателният Мансур бе проявил здрав разум. Надъха ги с мисълта за предстоящото презморско приключение, зад което, описа им той, имало земя на вечното блаженство — хубави жени, изобилна храна, непрекъснато ловуване и малко работа. Нищо чудно, че перспективата ги заплени, въпреки робските окови, които влачеха. За разлика от клетите души в повечето робски кервани те не бяха оковани, крачеха, опиянени от първата глътка на свободата и гледаха в бъдещето без страх и опасения. Нито един от тях не избяга. След пристигането си бяха почивали няколко седмици. Даваха им добра храна, позволи им да се къпят и да правят упражнения всеки ден, телата им натриваха с палмово масло. Рори ги посети във временните бараки и ги намери в добро състояние, нетърпеливи да предприемат пътешествието през океана.