— Не намирам думи да ви изразя своята благодарност.
— Те са излишни. Целият ислям слави твоето превръщане от нрзани в правоверен. Ние не сме такива диваци, за каквито ни смятат, господарю емир. А сега, позволете ми да ви запозная със сеньор Танкредо Вольяно, бивш гражданин на Торино, Италия. Сеньор Вольяно е делови човек, особено ценен от нас. И той като теб обяви Мохамед за единствения истински пророк на единствения бог. Той е получил разпорежданията ни и ще уреди всичко за вас, ако проявите склонност да го възнаградите за услугите му. Уверен съм, че с голямо удоволствие би приел дребна парична награда. — Той кимна на мъжа в европейски дрехи да пристъпи. — Позволете ми да ви представя сеньор Вольяно, скъпи гости от Саакс, който действува като моя представител в земите на нрзани.
В мъжа имаше някаква мазна раболепност, която не се понрави на Рори. Беше прекалено сервилен, а посивелите кичури в черната му коса доказваха, че е натрупал дългогодишен опит в приспособяване към всякаква ситуация. Рори би предпочел да се оправя със Сиди Мохамед, но надигането на Сиди от дивана бе знак, че аудиенцията е приключила. Италианецът пристъпи към Мансур и Рори. Поклонът му беше нисък, усмивката широка, а очите определено лукави. Тим въздъхна, облекчен от края на срещата, а Млийка се изправи заедно със Слиман. С още благодарствени изрази, благословии на Аллах, дълбоки поклони и пожелания за дълъг и мирен живот делегацията на Саакс поздрави останалите членове на съвета на Сиди и се оттегли, предвождана от сеньор Вольяно, който продължаваше да бърбори.
След като напуснаха залата за аудиенции, Вольяно ги поведе по коридорите на двореца към една малка стаичка, която нарече свой кабинет. Това беше първата стая в Мароко, в която Рори виждаше столове и бюро. Когато седна след поканата на Вольяно, твърдата седалка на стола му се стори неудобен след меките дивани, с които бе свикнал.
Държанието на Вольяно се измени, щом застана зад бюрото си. Сервилниченето му изчезна и той се превърна на твърдоглав търговец. Прислужник донесе вино, което Рори погледна косо, но от което Вольяно разля в чаши и поднесе едната на Рори, заговаряйки на английски:
— За ваше здраве, сър Родрик.
Рори се ококори изненадано.
— О, да, сър Родрик, аз говоря английски. Също и френски, испански и португалски, ако предпочитате. Макар немският да ми се струва труден, поне мога да накарам да ме разберат на него. Но заради емир Мансур може би ще предпочетете да водим разговора на арабски?
— Но вие знаете името ми? — Изглежда, че обръщението му бе дошло за Рори като истински шок.
— Разбира се. Нашата работа е да знаем всичко. Ние знаем за приятелството ви със султана на Саакс и го одобряваме. Трябва да си призная, че първоначално изпитвахме подозрение към тази връзка. По-точно дали не ставаше нещо друго, освен приятелство. Уви, това е нещо обикновено тук в Магреб. Но нашите осведомители в Саакс, на които можем да разчитаме, казаха, че връзката между двама ви е наистина приятелска. Начинанието, което предприемате, ни се струва добро. Взехте добри пари от робините и младежите в Тимбукту и имате добър капитал за новата си задача. Външната търговия е необходима за Магреб и вашата задача се оказва много перспективна. Новият свят е гладен за роби, каквито ние в Африка имаме в изобилие. Единствената трудност е превозването им през океана. За да правим това, трябваше да се задоволяваме с ниски цени и да даваме възможност огромните печалби да капят в джобовете на англичани и португалци. На драго сърце ще ви сътрудничим, при условие че… — той вирна показалеца си, от който блеснаха рубини, сапфири и диаманти.
— При условие че? — Рори вече виждаше как голяма част от донесените от Тимбукту пари изчезват.
— При условие, че негово благородие губернаторът и аз имаме известен дял в приходите. О, той трябва да бъде съвсем малък. Да речем, два процента за губернатора и също толкова за мене. Това означава, че няма да се скъпим в усилията си да ви снабдим с кораб и екипаж. Десет хиляди долара за кораба и по сто за всеки от трийсетте члена на екипажа. Къде другаде бихте намерили солиден тримачтов кораб и екипаж за такава мизерна сума?
На Рори сумата се стори огромна, но едва забележимото кимване на Тим подсказа на Рори да приеме сделката за добра.
Гласът на Вольяно продължаваше да бръмчи. Корабът бил заловен преди около два месеца на петдесетина мили от Гибралтар. Бил американски кораб, носещ ром, китова мас и дървен материал от някакво си място, наречено Салем в Масачузетс, за Ливорно. Мавританските корсари го заловили и докарали в Танжер. Уведомен за нуждата на Мансур от кораб, той запазил екипажа. Вместо да изпразнят кораба и да го изгорят за медта и желязото, те просто го изменили така, че да не може да се познае.