— Добре дошли, момчета — каза тя, сякаш отхапваше всяка казана дума. — Мама се радва да види момчетата си и вие сте щастливи да имате най-хубавите ми момичета. Не са ли прекрасни? Пък какви номера знаят? Хайде, преди да отведете моите хубавици горе, бъдете великодушни и купете на всяка по чаша джин, така че да бъдат в състояние повече да ви зарадват. Пийнете и вие по една, за да се наслаждавате по-дълго.
— Този е като умряла змиорка! — изписка жената, която седеше в скута на Рори. — Ще е нужно повече от чаша джин, за да го съживи.
Тим изтласка тази, която бе седнала на скута му, и извади кесията си от джоба.
— Аз плащам, Рори. Поемам и женската, ако не можеш да я понасяш. — Той измъкна няколко монети от кожената си кесия и ги връчи на жената, която посочи Рори. — Малкият си пийна доста, Майко. Направи му една от твоите специални напитки, за да може да се оправи с женската, която доста се измъчи с него. — Измъкна нов шилинг и го подаде на жената. — Не забравяй! Нещо специално за авера, най-специалното.
Тя скоро се върна с три бокала джин и една по-голяма чаша, която постави пред Рори.
— Ще ти се стори малко горчива, момко, но тя ще ти оправи стомаха и тъй ще те възстанови, че нашата хубавица Меги ще плаче за милост. Изпий я наведнъж.
— Да, пресуши я, Рори — настоя Тим, — макар че се съмнявам дали нещо по-малко от дъбов прът би накарало Меги да завие.
— Имам го! — вдигна чашата си Рори. — Истински опустошител.
Течността имаше горчив и същевременно сладникав вкус и заседна на гърлото му.
— Дигай се сега, Рори! — Тим измести Меги, която привидно неохотно остави момчето. Мушна си ръцете под мишците му и го вдигна. — Тими ще ти помогне, Рори, момчето ми.
Ала Рори не го чу. Потъна в черни паяжини, които го докосваха по цялото тяло с леки, горчиво-сладки докосвания, подобни на вкуса в гърлото му. Усещаше ръцете на Тим под себе си, които го подкрепяха, но ги почувствува само мигновено и след това мрачината го погълна в сън без сънища, тъмен и забулен.
— Разкарайте го оттук! — изкомандува жената в черно.
— Нужна ми е помощ, Майко — отпусна Тим прегръдката си и остави Рори да се плъзне по пода. — Тук ли е Голямата Ханна?
Заета е в момента, но ще слезе долу, когато едно агне си размаха три пъти опашката.
— Ще може ли да ми помогне с него?
— Толкова, колкото съдебният пристав да не го набара тук.
— Тогава кажи й да си навлече обущата и палтото.
Старицата изчезна по стълбата. Тази, която наричаха Меги, влезе да види как е Рори, надвеси се отгоре му и плъзна пръсти по лицето му.
— Изглежда, че наистина е било както казваше той — заяви тя — същински дъбов прът.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Рори бавно изплува нагоре през провисналите черни паяжини, които го обвиваха. Проблясъкът го застигна, после отново потъна в забърканото тресавище на полузабравата. Колкото повече се удължаваха и ставаха по-чести миговете на съзнание, той откриваше, че полага усилие да закрепи тялото си от клатушкането. Когато се опита да смени положението си, изпита болка, която го накара да провери съзнателно състоянието на главата си. Пръстите му опипаха една цицина с формата на бекасово яйце. Постепенно, с дълги периоди на остро съзнание, той изпитваше раздираща болка в главата си, която напълно заличаваше паяжините и го довеждаше до състояние да се пита къде се намира.
Когато успя да отвори очите си, мазните небоядисани дъски край главата му и отстрани, не му подсказаха нищо. Той бавно се изви в другата посока. Сред здрача постепенно различи лавици, които напомняха тази, на която лежеше. Когато очите му привикнаха с необичайната светлина, той видя, че върху някои от тях спяха мъже. Поне не беше сам. Изведнъж талпите, върху които лежеше, се раздвижиха и той се блъсна в преградата, а миг след това бе запокитен обратно. Спаси го от падане страничната преградна дъска.
Ако главата му престанеше да се мотае, чувствуваше, че би могъл да сбере мислите си, но в едно беше сигурен — никога преди не се е намирал тук. Къде беше в такъв случай? Ах, да, беше в Ливърпул. В това беше напълно сигурен. И се беше срещнал с някого. Някой си, по име Тим. Тим О’Тул! Моряк! Бяха си пийнали здраво и след това заедно се бяха набутали в един бардак. Някаква жена, раздърпана пачавра, му седеше на коленете. Сигурно е все още в къщата. Но ако беше вярно, то защо покрай него спяха само мъже и защо подът се надигаше и движеше.