Вместо тримачтов, сега той представлявал барка с предна и главна мачта с четвъртити платна и бизанмачта с предно и задно съоръжение. Черната му боя била покрита с пласт ослепително бяла боя и бил въоръжен с четири медни оръдия. Известни затруднения имали, осведоми ги Вольяно, с фигурата на носа. Корабът носел името „Юнона“ и главата на носовата му фигура представлявала прелъстителна богиня с огромни гърди с боядисани в червено зърна и заметната роба. Тъй като на последователите на исляма се забранявало изобразяването на човешка фигура, те трябвало да потърсят и намерят измежду робите нрзани човек, опитен в дърворезбата. Той, засия Вольяно, свършил похвална работа.
Изпъкналите гърди на богинята били издълбани в мускулест мъжки гръден кош, нежните черти били направени мъжки и свирепи. Развятата коса превърнали на два малки рога и позлатен тризъбец, поставен в ръката на фигурата. Пласт яркочервена боя превърнал богинята в самия дявол, след което, променила името на „Шейтан“, което било особено подходящо за собственик, носещ името Махаунд. Нека дяволът служи на дявола. Все пак огнената фигура на носа на белия кораб била много живописна.
Дойде ред и на документите. Корабните книжа бяха майсторски фалшифицирани. Маврите бяха изкусни в калиграфията и сега вместо „Юнона“, отправена от Салем за Ливорно, съществуваше баржата „Шейтан“ с родно пристанище Гори в Сенегал, пътуваща под флага на османската империя и отправена за…?
Вольяно сви рамене. Всъщност, накъде щеше да се отправи Рори?
Беше ред на Рори да свие рамене. Честно казано, сам той не знаеше. С Баба не бяха разисквали този въпрос, а напоследък нещата се развиваха толкова бързо, че едва се беше оправял. Изведнъж се видя преуспяващ собственик на кораб и екипаж. Притежаваше половината или една трета от товар роби, но бог да го убие ако знаеше накъде трябваше да ги откара.
Нерешителността му не затрудни Вольяно. Той просто завъртя един глобус, поставен на бюрото му, изчака го да спре и сложи пръст на едно незначително петънце, което се оказа в Южна Америка.
— Тринидад — каза той.
Рори се взря в картата. Видя някакъв остров до крайбрежието на Южна Америка, най-южният от веригата острови, образуващи Западните Индии.
— Но защо на испански остров? — запита той. Вольяно поклати глава.
— Името е испанско, вярно. Но островът е английски. Дълги години той е бил испанска колония. Наскоро Испания го отстъпи на Англия. Сега Англия полага усилия да го превърне в огромна плантация за захарна тръстика. Инвестират се английски капитали и има огромна нужда от роби за работа на плантациите. Англичаните в Тринидад плащат най-високата цена от всички американски пазари.
И така, това определяше предназначението му. Тринидад! Но откъде щеше да потегли? Кое щеше да бъде отправното му пристанище, Танжер ли?
Вольяно поклати глава. Не, този град се ползувал с лоша слава сред мореплавателите поради своите пирати. Нужно е нещо по-малко, но по-удобно. Изглеждаше, че шерифското управление някога е било съсобственик на една фактория за роби в остров Гори, близо до град Дакар в Сенегал. Печелили пари няколко години, докато англичаните завладели търговията с роби и установили свои собствени фактории, предпочитайки да си вършат работата сами, вместо с маврите. Факторията била изоставена, но сега се подновявала и заселвала. Не би ли могъл емир Мансур да се установи там ида бъде готов, когато „Шейтан“ се върне за нов товар черна стока? Със самоунизяващо хилене Вольяно призна, че е уточнил всички подробности, дори проектирал знаме на къщата, което ще се вее над факторията на Гори. Беше червено с инкрустирани две златни „С“ — едно за Саакс и едно за Сакс.
Естествено, имаше и още няколко подробности. „Шейтан“ има помещение за около четиристотин роби. Ще бъде необходимо да се купят допълнително още хора, за да се попълни товара и Вольяно им обеща възможно най-добрата стока. Щеше да струва по-скъпо от моряците нрази, но той имаше доброто желание да ги продаде по сто и петдесет долара парчето, в което, разбира се, не се включваше обичайният процент, полагащ се на Вольяно като комисионна. След това, в допълнение, трябваше да вземат и дванайсет мавърски войника, които ще ги придружават в пътуването.