— Дванайсет войника? — Рори не разбираше.
Кораб, воден от екипаж роби, винаги представлява огнище на метеж. Необходима беше стража. Съгласен ли е Рори?
Рори бе принуден да се съгласи, че Вольяно е помислил за всичко.
След това възникна въпросът за дрехи на екипажа, който едва ли бе в състояние да води кораба с дрипавите парцали, които бяха сега на гърба им. Капитанът щеше да се нуждае от порядъчни дрехи, а също така Рори и Тим, които не можеха да се появят в Тринидад, облечени в мавърски роби. Освен това трябваше да се запаси корабът с храна и вода. Вольяно щеше да им достави както дрехи, така и провизии от собствените си складове. Нямаше защо Рори да се безпокои — той ще се погрижи за всичко. На известна цена, разбира се.
Когато се прибра вкъщи, Рори седна с Мансур, Тим и Слиман да изчисли колко ще им измъкне хитрият италианец. По средата на изчисляването Тим се извини, излезе за няколко минути и когато се върна, водеше двама роби, които носеха малко дървено сандъче.
— Ако ще ставам част от компанията, време е и аз да вложа нещо освен хубавото ми лице и няколкото черни Вола. — Тим отвори сандъка. — Никога не казвайте, че талантът на Тим е безполезен. Поне така си мислеше малкият крал. Вижте! — Той посочи сандъчето, пълно с огърлици, верижки и висулки тежко злато.
Мансур се надигна от дивана и простря ръце върху раменете на Тим.
— Никога няма да те подценяваме, Тим, твое полукралско благородие. Всеки мъж може да заплоди една жена, обаче се иска истински талант да направиш дете на един крал.
Тим измъкна една от златните си верижки, която окачи на врата на Мансур.
— Това беше удоволствие, и то доходно, трябва да си призная. Аз, който винаги съм плащал на всяка воняща курва, получих възнаграждение за същото. Да, това е най-леката пара, която някога съм припечелил, и то с такава охота. Е, ще ме вземете ли за член на съдружието?
— Веднага, Тими — увери го Рори.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Рори и Елмира продължаваха да бездействуват след закуска. Беше тази част на деня, която Рори особено обичаше. След страстите на нощта той се чувствуваше душевно и телесно облекчен. Жалузите бяха вдигнати и прохладен вятър галеше кожата му заедно с меките пръсти на Елмира.
Рори бе изненадан, че Елмира толкова често говори за Мери. Странна връзка се беше зародила между двете жени — връзка, чиито корени Рори предусещаше в себе си. При Елмира тя се пораждаше от желанието да му угажда. Нищо не я радваше повече от смирението към него. Мери, от своя страна, изглежда изпитваше особено удоволствие да го мрази и когато се срещаха, да полага усилия да го унизи.
Тази сутрин Елмира го изненада с вестта, че Мери, или принцеса Ясмин, както я наричаше тя, пожелала Елмира да отиде с нея в Англия. Нямало да бъде прилично, казала Мери на Елмира, да се завърне без прислужница, а не искала да вземе някоя бърнеста негърка.
Рори я загледа, възхищавайки се на красотата й. Макар най-често да приемаше Елмира просто като факт, често пренебрегваше обстоятелството, че тя бе една от най-красивите жени, които бе срещал. Мургаво масленият цвят на кожата й, смолисточерната й коса и блясъкът на тъмните й очи му харесваха много повече от матовата бледнина на англичанката Мери.
— Ти искаш ли да заминеш?
Тя поклати глава.
— Бих предпочела да бъда при моя господар, където и да е той.
— Този път не мога да те взема със себе си, гълъбице малка.
Ръката й, плъзгава от мусковото масло, зашари арабески по лъкатушещите ивици на корема му.
— Тогава ме пусни да замина с принцеса Ясмин.
— В Англия?
— Да, в Англия, където и да е това. Но не завинаги, господарю. Не завинаги! Аз ще се върна, когато господарят се върне, за да бъда пак с него. Ще говоря неговия език и ще му бъда повече полезна. Сега съм само едно невежо момиче. Дори не мога да разговарям с господаря на неговия език.
Той се усмихна.
— Не е нужно, Елмира. Обичам те, каквато си.
Беше неин ред да се усмихне.
— За пръв път ми казваш, че ме обичаш, господарю. Благодаря ти. Зная, че ти доставям наслада в леглото, но бих направила повече от това. Бих взела някой, с когото ще можеш да разговаряш и споделяш проектите си. Ако ме изпратиш в Англия, ще стана като принцеса Ясмин.
— Боже опази!
И все пак, докато тя говореше, Рори се замисли дали това няма да е най-доброто решение. Тревожеше се какво ще прави Елмира, след като той замине. Не можеш да я остави сама в двореца в Танжер. Не можеше да я изпрати в Гори с Мансур, тъй като тя не беше жена от харема на Мансур и поради същата причина не можеше да се върне при Баба. Без него тя оставаше без убежище нито в Мароко, нито в Саакс, тъй като щеше да бъде жена без мъж, робиня без господар. Защо да не позволи на Мери да я отведе в Англия? Там щеше да научи английски език и английските обичаи и когато Рори се завърнеше, щеше да изпрати да му я доведат. Английската среда, както заявяваше тя, щеше да я направи по-добра събеседничка. Аллах! Можеше дори да се ожени за нея. Така реши, чудейки се все пак защо ли я искаше Мери, питайки се дали щеше да се отнася добре с нея. Елмира се усмихна.