— Млийка вика — долетя глас през облицованата с кадър врата.
Рори му разреши да влезе, тъй като макар че Млийка съвсем не беше евнух, той имаше достъп до харема на Рори, състоящ се в момента само от Елмира. Едрият негър затвори вратата, докато Елмира се загърна с воал от коприна и заметна чаршафа върху Рори.
— Сеньор Вольяно те чака долу, господарю. — Млийка завъртя очи към Елмира. — Емир Мансур крачи из своя апартамент и пита дали ти готова. Шейх Слиман заминал да види керван роби от Мекна и аз, господарю, седи един час отвън и чака ти повикаш.
— И да подслушваш, предполагам — ухили се Рори.
— Врата тънка, господарю, макар трудно, когато господар говори шепнешком на своя жена, а тя не отговаря с думи, а с дела. Трудно за Млийка да види дела.
— Накара я да се изчерви, черен разбойник. Марш навън! Кажи на Мансур да дойде тук, докато се обличам. Посъветвай онзи италиански Юда, който вероятно е измислил нови начини да ни измъкне пари, че Мансур и аз ще го видим след няколко минути. После събуди Тим и му кажи, че не е вече галеното жребче на Басампо, а го чака важна работа.
Млийка се отдалечи и Рори отметна чаршафа. Елмира бе почти привършила с обличането му, когато влезе Мансур. С всеки изминат ден младежът израстваше и ставаше все по-красив, помисли си Рори. Напоследък между тях се бе възцарила все по-голяма близост, приближаваща интимността между Баба и него. Рори вярваше в младежа и знаеше, че Мансур изпитва голямо уважение към него.
— Сборувах сметките — каза Мансур. — Имаме достатъчно пари да заплатим кораба, екипажа и робите. Но ще закъсаме сериозно за запасяването и на кораба.
— Забравяш ли приноса на Тим?
— Не. Тим е истински приятел. Но най-напред трябва да ги занеса на златар, да се изтегли всичко и да се превърне в пари. С неговия принос ще имаме достатъчно, стига само тази италианска бълха да не измисли нови начини да ни прибира парите.
— Положително е намерил. Можеш да бъдеш сигурен. Иначе не би ни чакал. — Рори приглади гънките на джелабата, мушна краката си в жълти чехли и потупа Елмира по закръглената задница. Кимна на Млийка да го придружи заедно с Мансур. — Ела, братко, да видим какво ще иска от нас дяволитият италианец.
Трябваше да гледат дълго, за да се уверят, че изпеченият мавър, който седеше на двора, кръстосал крака, е същият европеец, с когото бяха разговаряли преди два дни. Ала наистина беше той. Усмивката на Вольяно бе все така блага и подкупваща, като по-рано. Той се изправи на колене и се поклони, докосвайки глава до калдъръма.
— Мои господари, емири. — Беше съвсем раболепен. Като вдигна поглед и забеляза пристигането на Тим, той пак се поклони. — И ти, ваше полукралство.
Тримата го удостоиха с вежливи кимвания.
— Тази сутрин, ако господарите желаят, ще ви заведа да видите капитана на вашия нов кораб, а по-късно и екипажа. Приготвил съм ги за вашето посещение. Позволих си дързостта да накарам вашите коняри да оседлаят конете, дори и този на вашия черен роб, когото водите навред с вас.
— И колко ще ни струва това? — запита Мансур. Вольяно разпери ръце с длани нагоре и сви рамене.
— Само един малък бакшиш на пазачите на капитана и още на пазачите на екипажа. Те положиха всички усилия да ви помогнат и е нормално да бъдат възнаградени. Да? — Той се метна на бялото си муле и помоли да го последват.
Още веднъж заизкачваха хълма, но преди да стигнат до малкия площад пред губернаторския дворец, завиха и се запътиха по тясна алея, която ги отведе до здраво залостена порта. Отпуснат войник в мръсна джелаба се изправи с мърморене от камъните, на които бе кръстосал крака, но щом позна италианеца, побърза да разтвори портата. Дори благоволи да пази конете им, докато са вътре. Следвайки Вольяно, те се спуснаха по няколко стъпала в един голям коридор, осветен от високо зазидани прозорци в стените. Група войници седяха на пода, струпали дългите си пушки. Единият от тях, старец с озлобен вид и рижа брада, стана и тръгна по застлания с плочи под.
Вольяно ги представи, наблягайки върху титлата на Рори, както и върху тези на Мансур и Тим. Старецът се оказа главният пазач на губернаторския затвор и се наричаше Юсуф бен Мактуб.