— Селям алейкум! Той ви чака. — Старият прекоси помещението и надигна едно мръсно парче кеневир, висящо над някакъв алков. Тясното пространство отвътре бе осветено от високо решетено прозорче. Рори ахна. Прикованият мъж бе висок. Явно някога е бил силен, но сега тялото му бе толкова изтощено, че ребрата се брояха. Висеше на едно въже на тавана така, че пръстите на краката му едва докосваха пода. Широка ивица около тесния му кръст крепеше верига, на която беше окачено тежко оръдейно гюлле. Пръстът, на който висеше, бе подпухнал и виолетов. Главата му бе провиснала под странен ъгъл, а очите му бяха затворени. Чинията кускус, блюдото плодове и купата вода бяха оставени на пода така, че да не може да ги докосне.
Старият Юсуф насочи хищния си пръст с напукан черен нокът.
— Капитан Портър — каза той. — Американец. Не му харесва храната, която му носим, и хвърли купата по пазача си. Затова счетохме за нужно да го накажем.
— Нищо друго, освен огризки… — изрекоха отеклите устни на английски, но очите не се отвориха.
— Сигурно — Юсуф, който очевидно също разбираше английски, сръга с пръста си мъжа в ребрата. — Но какви чудесни огризки — направо от трапезата на губернатора.
— И украсени със сополите на някой гаден пазач.
Юсуф завъртя длани и направи неопределен жест, сякаш да отклони вината от себе си.
— Брей, че инат човек! Защо не приеме исляма и да го освободят?
— Това няма да е необходимо — каза Рори на английски, — при положение, че пожелае да ме изслуша.
Главата се надигна, очите бавно се отвориха и с усилие се спряха на Рори.
— Ти си първото копеле, което чувам да говори цивилизовано. Кой си, дявол го взел?
— На този въпрос ще отговоря, като му дойде времето — отвърна Рори и се обърна към Юсуф. — Свали го долу. Не мога да разговаряме човек, окачен така. Можеш пак да го закачиш, ако не приеме предложението ми, но засега го свали.
— По обед го чакат още двайсет бича. — Юсуф изглежда съжаляваше, че го лишават от това удоволствие. — Да му ги ударят ли, преди да го сваля?
— Ако ме изслуша, няма да стане нужда. Ако го окачиш пак, дай му петдесет.
— Аллах акбар — каза Юсуф смирено.
Процесът включваше издърпването на едно столче и отсичане въжето с тъп ятаган. Накрая въжето бе срязано и клетникът се строполи на пода. При кимването на Рори разхлабиха пояса му и го освободиха от желязната тежест. Изпод сплъстената коса и гъмжащата на паразити брада Рори откри тридесетина годишен мъж.
— Ти ли беше капитанът на кораба? — запита го той.
— Бях и съм. — Портър направи усилие да се изправи на краката си, опитвайки се да прикрие голотата си със здравата ръка. — Капитан на кораба „Юнона“ от Салем, Масачузетс, в Съединените американски щати. Дяволски желая да си бях там, вместо в тази дупка.
— В такъв случай, ако здравият ти разум е равен на желанието да излезеш оттук, може би ще можем да поговорим разумно. Аз се нуждая от капитан на кораб. Ти си капитан. Предлагам ти свобода, заедно с баня, бръснар и порядъчна храна като начало.
— Дявол ги взел! Ти ме изкушаваш, но каква е уловката? Никой в този забравен от бога кът не предлага никому нещо за нищо.
— Нито аз — Рори отговори рязко, но учтиво. — Очаквам от теб да отведеш кораба ми през океана и да го закараш в Тринидад. Можеш ли да го сториш?
— Мога, ако искам, и не мога, ако не искам.
— Окачи го пак — каза Рори на Юсуф и посочи провисналото въже. — Защо да чакаме до обяд да го бичуват? Ще остана да погледам.
— Почакай! — Портър се поусмири. — Да предположим, че прекарам кораба ти през Атлантика и акостирам в Тринидад. Тогава какво? Ще продължа ли да бъда роб?
— Не, ще можеш да избираш. Или да се върнеш в твоите Съединени щати, или да останеш при мен, ако се разбираме. Ще караме товар роби и ти ще имаш обикновения процент за капитана от печалбата. Не ме познаваш и аз не те познавам. Можем да се мразим. От друга страна, може и да се сприятелим. В положението, в което се намираш сега, за теб ще бъде по-добре да опиташ при мен, отколкото пак да те окачват. Чувал съм — Рори реши да го посплаши — че Високата Порта има голяма нужда от бели евнуси и точно това смятат да направят с теб. Не много преживяват операцията. Като ти махнат яйцата, можеш да получиш кръвотечение.
Портър се облегна с една ръка на стената и направи крачка към Рори, така че той долови смрадта на мръсното му тяло.
— Ти не си ли от тези смърдящи маври?
Рори се изсмя в лицето му.
— Никога не съм срещал мавър да смърди толкова, колкото теб.