— Такъв ли си?
— Не, само съм покръстен. Сега съм емир на Саакс, брат на султана на Саакс, а също и на негово благородие — той посочи Мансур, — също емир на Саакс. Също така съм и Рори Махаунд от Шотландия, барон ъф Сакс, макар че това не означава нищо за теб.
— Значи не си истински мавър?
Рори поклати глава Портър го огледа внимателно.
— Комай бих могъл да се заловя с теб. Поне ще си спася яйцата, макар че тук нямам нужда от тях. Може би скачам от тигана в огъня, но поне ще си остана мъж. Каквото и да ми предлагаш, не може да бъде по-лошо от тук.
— Значи ще дойдеш?
— Тъй както съм гол?
Рори издърпа парче плат и го подаде на Портър. Докато той го увиваше около кръста си, Вольяно заговори:
— Можем да се върнем за този. Трябва да излезем навън и видим другите пленници, моряците.
— Стигат ми, затвори за днес — поклати глава Рори, отвратен от мизерията, смрадта и унижението, на които се бе натъкнал. — Мансур, отидете с Тим. Кажете на хората, че имат право да избират между свободата при нас и робството тук. Които пожелаят да дойдат, да бъдат настанени, нахранени и подслонени в бараките с робите, но се погрижете да се отнасят добре с тях. Уредете всичко със сеньор Вольяно. Аз ще заведа капитана в двореца. Искам да поговоря с него.
Млийка отстъпи коня си и полуголият мъж го яхна, докато Млийка припкаше отстрани. Когато пристигнаха в двореца на Саакс и тежката порта се отвори, те прекрачиха вътре, но преди портата да се затвори, Рори накара Портър да свали дрипите и ги запокити на улицата. Поведе го напред, следван от Млийка. Качиха се в отделението на Рори и той посочи към банята.
— Измий го, Млийка, ще го чакам тук.
— Мога и сам да се измия — усмихна се Портър за пръв път. — Винаги съм го правил досега и не бих казал, че искам друг мъж да ми смъква кирта.
— По-добре е да свикнеш с това. Затова държим роби. Докато си тук, ще се ползваш от техните услуги. В тази страна или си обслужван от роб, или сам си роб. Ти беше роб, виж сега какво значи да си човек. — Рори изчака да влязат в банята, седна на дивана и налапа една фурма, останала в подноса със закуската.
В този мъж имаше нещо, което възхищаваше Рори. Въпреки положението си, той не беше сервилен. Не бе молил да бъде освободен и не бе обещавал всичко. Рори го уважаваше, дори започна да го харесва. Нуждаеше се от него и бе решил да го задържи. Бе добил самоувереност във властта си към хората. Съзнаваше, че видът и тялото му привличат жените. Знаеше също така, че в личността му има нещо, което се харесваше на мъжете. Елмира, дори Мери, бяха капитулирали под тялото му, а колко още го бяха пожелавали и му се подмазваха. Баба, Тим и много други мъже не бяха устояли на неговия чар. Вярно, той не бе използувал съзнателно силата си, за да стигне до тези резултати. Всъщност дори не я бе съзнавал, и откровено можеше да си признае, че отвръщаше сърдечно на привързаността, която получаваше. Но сега, съзнавайки силата си, той реши да я използува срещу Портър. Целият успех на начинанието зависеше от него. Някакво шесто чувство подсказваше на Рори, че мъжът е добър капитан.
Докато го чакаше да възвърне до известна степен човешкото си подобие, Рори започна да разбира хитрото психологическо въздействие на Вольяно. Той бе измъчвал капитана, за да изстиска от него повече омраза. Беше го унизявал и подлагал на глад. Бе наранявал гордостта му, беше го бичувал и подлагал на различни мъчения, така че да бъде готов да замени окаяното си състояние за всичко, което би изглеждало по-добро. Сега се налагаше Рори да се отнася към него по точно противоположния начин, за да го привърже към себе си. Ако маврите го бяха подлагали на глад, Рори щеше да го храни. Ако го бяха унизявали, Рори щеше да го заобиколи с охолство и удобства. Цената беше евтина за лоялността на един мъж.
Плискането в банята престана. Последва звука от ритмичните ръце на Млийка върху голата плът на мъжа. Ноздрите му доловиха тежкия аромат на мускус — Млийка използуваше есенциите на Рори, за да направи по-гъвкава кожата на капитана. Последва плющенето на бръснача по кожения каиш, докато Млийка го заточваше и стъпките на роба по плочките, докато бръснеше мъжа. Накрая Млийка повдигна завесата и Портър влезе, променен, в тънък кафтан от бяла коприна и жълти чехли на краката.
Въпреки че следите на страданието все още личаха по лицето му и тънката коприна не можеше да скрие изтощеното тяло, пред Рори стоеше съвсем друг човек. Изчезнала беше сплъстената коса и рошавата брада. Беше гладко избръснат, а Млийка бе сресал черната му коса назад, като я бе привързал на тила. Първото предположение на Рори за възрастта се оказа правилно. Беше наистина на около тридесет години, с приятна външност и ястребов нос. Приличаше повече на мавър, отколкото на англичанин с тъмно медения цвят на кожата, черната коса, високите ябълковидни кости и тънкия ястребов нос.