Той спря посред стаята и наведе глава на една страна, заслушан в шепота на Млийка да се поклони.
Рори се намеси:
— Салаамът не е необходим между двама ни, когато сме насаме. Но пред други хора, докато се намираме в Африка, той е нужен, тъй като тук аз съм емир, а ти си оставаш роб. Всъщност, мой роб. Сега обаче, тъй като сме сами, ще разговаряме без формалностите на моя ранг, без аз да съм господарят, а ти робът. — Той посочи една възглавница на пода до дивана му. Поднесеният до уста пръст и кимването към Млийка изпратиха тичешком негъра за храна.
— Позволи ми най-напред да ти благодаря — каза Портър и седна. — Дори и нищо повече да не ми се случи след тази баня и след това бръснене, ще ти бъда вечно благодарен, сър.
— Значи не срещна голяма трудност в това, да бъдеш къпан, вместо сам да се къпеш?
— Твоят негър има пръсти на чародей. Чувствувам се отново човек.
— Сигурно си и гладен. Поръчах храна. Името ти е Портър — капитан Портър, ала не зная малкото ти име.
— Джеху.
— Тогава ще те наричам Джеху. Докато сме тук днес, ти можеш да ме наричаш Рори, както ме наричат приятелите ми, а аз се надявам, че ще се сприятеля с теб. Ти си американец. Никога не съм срещал американец. Искаш ли да ми разкажеш за себе си?
— Най-напред искам да ти благодаря, Рори. Благодаря ти, загдето ме измъкна и ми възвърна самоуважението, така че да не считам себе си за гадна свиня, която се влачи из тинята на кочината си, за да се храни с помия. — След кратка пауза той продължи. — Няма много за разказване. Роден съм преди трийсет и една години в едно пристанищно градче в Ню Хемпшър. Това е в Съединените щати. Баща ми бил англичанин, а майка ми индианка от племето меримак. Не били женени. Един бял мъж не се жени за индианска скоу. Тя е само подходящо място да му приютява семето, без да го кара да се замисли какво може да стане с един метис. Тъй че аз съм метис. Името Портър е името на мъжа, който е заплодил майка ми, и тя ми го дала. Бях прикрепен, всъщност продаден като роб, към едно семейство бели. Четиринайсетгодишен тръгнах по море като юнга. Станах способен моряк, след това трети помощник. При три различни пътувания смъртта се оказваше мой приятел. Убиха един втори помощник и ме повишиха. После хвърлиха през борда първия помощник и пак ме повишиха. След това намушкаха един капитан в пристанищен бардак на Картахена и аз поех командуването на кораба. Дяволски добър капитан съм, ако мога да говоря за себе си. Екипажът ми се подчинява и ме почита. Знаят, че съм изтеглил всички неволи, които носи моряшкият живот. — Рори кимна да продължи. — После, при последния рейс, корабът ни бе пленен. Нищо не можех да направя. Превишаваха ни по брой, а разполагах само с един петдюймов и шест мускета. Вторият ми помощник и двама моряка бяха убити. Предадох се, след като обещаха, че ще се отнасят добре с нас. Ще се отнасят добре! От това, което научих, към екипажа ми са се отнесли по-зле и отколкото към мен, а сам бог знае какво препатих. Тези араби така могат да унизят човека, че да престане да се чувствува мъж, докато започне да лази по корем като червей. — Джеху вдигна поглед към Рори, присвил очи, докато го оглеждаше. — Но ти, сър, кой си ти и какво правиш в тази адска дупка?
— За някои адска дупка, за други не. — Рори си припомни великодушието, което бе срещнал в Африка. — По въпроса кой и какво съм, ще ти го разкажа, като му дойде времето. Аз имам един кораб и товар първокачествена черна стока, но се нуждая от капитан и екипаж. Твоят собствен екип ще бъде предаден на брат ми, емир Мансур, и ще бъде прехвърлен в чисти помещения, където ще получат добра храна, човешко отношение, облекло и ще имат възможност да си починат. По-късно ще можеш да говориш с тях и да разбереш желанието им да плават с теб. На всекиго ще се плаща същата сума, която си плащал ти. Що се отнася до теб, ти ще имаш обичайния капитански процент.
Ще бъда принуден да те държа под домашен арест поради две причини. Едната е, че формално ти продължаваш да си роб на шерифската империя: Втората е, че като чужденец и неправоверен нрзани няма да бъдеш в безопасност по улиците, ако си сам. Свободата на този дом е твоя при положение, че не влизаш в отделенията на моите жени. Ще разполагаш със собствена стая от другата страна на двора, където ще ти бъде удобно. Ще определя един роб за твой слуга. Достатъчно ще бъде да плеснеш с ръце и той ще ти донася всичко, което поискаш. Тук ти си мой роб, но същевременно си и господар. Имам ли честната ти дума, че няма да се опитваш да избягаш?