— Да избягам? Боже мили, човече, къде бих могъл да бягам? Имаш думата, ето ти и ръката ми — Портър протегна ръката с бинтования пръст, — стига да не я стискаш много силно. Но ще бъде трудно за спазване. Освен това точно сега чувствувам дяволска нужда от няколко неща — храна, сочни портокали и чисто легло, където мога да се изпъна и да се наспя.
— Леглото те очаква, храна и плодове ще ти бъдат изпратени, а моят роб Млийка ще те изпрати до стаята ти. Имаш достъп до мен винаги, когато съм у дома. Пред хората ще трябва да се обръщаш към мен с пълната ми титла и да падаш на пода. Когато сме насаме, ще говорим на „ти“. А сега ти пожелавам приятна почивка и се надявам, че няма да съжаляваш за крачката, която направи.
Капитан Джеху Портър се запъти към вратата, където го чакаше Млийка. Думите на Рори го спряха насред път.
— Женен ли си, Джеху?
— Аз? Женен? Никоя порядъчна американка не би се оженила за един метис, а нямам вкус към пристанищната измет, която е достъпна за мен, камо ли да се оженя за някоя от тях.
— Значи не те свързват никакви връзки с това място Салем, за което спомена?
— Никакви! Нито жена, ни любима, ни метреса.
— Но мъжът се нуждае от жени, Джеху.
— Дяволски си прав, Рори. Понякога си мисля, че индианската ми кръв е причина да се нуждая от женски.
— Като се вземе предвид дългия път и затворничеството, сигурно отдавна не си имал такава.
— Не, от нощта преди отплаването ни от Салем, когато платих два шилинга на една пристанищна джадия за половин час от времето й, прекарано сред бали памук на кея. Мислех да посетя някой бардак в Ливорно, когато пристигнем.
— Тогава — Рори се разсмя, тъй като знаеше, че с това, което се кани да предложи на мъжа, щеше да го привърже още повече към себе си — освен храна, плодове и вино, ще ти изпратя и една робиня, която да те обслужи. Ще бъде черна, но красива и ако мислиш, че индианската ти кръв е гореща, почакай да вкусиш африканската кръв. Тя е двойно по-гореща, уверявам те.
— След това предложение, Рори, човек би отишъл в ада за теб.
— Може би за там сме тръгнали, Джеху. Аз съм Махаунд. Корабът ни е „Шейтан“, Какво по-добро място би съществувало за нас, освен самият пъкъл, човече?
— Поне ще си правим компания по пътя, а, Рори?
— Тогава направи първата крачка с чернокожата, която ти изпращам. Ако тя е като всички други, ще те загрее по-силно от пламъците на ада.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Рори откри, че Вольяно е истински факир в търговията. Нямаше нищо, което хитрият италианец да не може да стори или да намери срещу известно заплащане, разбира се. За два дни достави европейски костюми за Рори и Тим. Дрехите се оказаха нови, от най-фина материя и последна мода. Рори не можеше да не се замисли от куфарите на кой ли английски благородник или испански гранд са дошли. Джеху Портър бе снабден с морски униформи, а пъстрата колекция, каквато представляваше екипажът му, бе снабдена с подходящи моряшки дрехи от евтина материя.
Рори бе завел Джеху да се види с тях и всички до един пожелаха да сменят робските зандани на Мароко с кораб, какъвто и да е той. Рори и Джеху прегледаха и кораба, блестящ в бялата си боя и червената фигура на носа. Въпреки превръщането му в барка, Джеху позна предишния си кораб. Поне така внуши на Рори. Рори оцени привързаността на Джеху към него, когато капитанът го уведоми, че злополучният кораб „Юнона“ е бил застрахован, което бе все едно да каже, че собствените му американци няма да загубят нищо и че „Юнона“ е изчезнал завинаги. Колкото до осигурителите в Бостон, кой се интересуваше от тях?
Робите, необходими за попълването на товара, бяха закупени. По мнението на Рори те не бяха от такова качество като тези, които Тим бе докарал от Басампо, и другите, които Мансур бе осигурил от Саакс, но пъстрата смесица фани, хауза, дахомейци и неколцината тънкоустни етиопци бяха здрави, млади мъжкари. Вольяно се бе погрижил да запаси кораба с храна и вода. Каютата на Рори бе мебелирана елегантно, както и тези на Тим и на капитана. Между палубите направиха редица от дървени решетки за робите, като се запасиха с окови и вериги. Всичко бе готово за потеглянето. Дойде часът на сбогуването на Рори с Мери и Елмира. Мери твърдо бе решила да вземе Елмира със себе си. Рори не възрази. Подозираше, че Мери знае за неговата привързаност към Елмира и не й се искаше да я оставя, боейки се да не би Рори да я вземе със себе си. Той наистина се беше изкушил. Роботърговският кораб не беше място за сама жена, независимо от примера на капитан Спаркс. С Мери щеше да бъде по-добре. Сбогуването му с нея бе хладно и колкото и да бе странно — любезно. Тя го бе прегърнала, предлагайки му устните си за целомъдрена целувка. Но ако устните й бяха студени, притискането на тялото й към неговото не беше. За миг тя увисна в прегръдките му, после го тласна, за да се освободи. По-късно, когато се намираше до Елмира на дивана за последната им взаимна нощ, разбра, че чувствата му към мавърското момиче са далеч по-дълбоки, отколкото бе предполагал. Тя се отдаде на желанието му, но без обичайния плам.