— Осигурих много храна, сър — приветствува го той и посочи към улицата.
Рори съзря чудноватата процесия от тежки дървени шейни, теглени от тромави волове. Пред всеки от тях припкаше по едно момче и пускаше потопени в масло парцали под шейните, а след като отминеха, вдигаше парцалите, изтичваше и ги поставяше отново отпред. Шейните се плъзгаха по калдъръма и Рори видя, че са натоварени с телета и пилета, отрупани кошове с плодове и мехове с вода. През целия следобед екипажът зареждаше кораба, оставяйки добитъка в сковано набързо от дърводелеца отделение, кокошките в курник, а плодовете и зеленчуците в трюма. Тим и Маноел се върнаха и по залез слънце „Шейтан“ бе натоварен и готов за отплаване. Блещукащите светлини на планината премигваха, замъглиха се и изчезнаха. Сякаш земята се изпари. Следващата, която щяха да видят, ако бъде волята на Аллах, щеше да е Тринидад.
Здравият разум казваше на Рори, че Дженкинс и Барне просто са си гледали работата, когато ги бе срещнал на брега. Дженкинс запази безизразния си вид по време на вечерята и Рори отърси смътните си подозрения към него. Може би те се дължаха просто на неприязънта, пораждаща най-лоши мисли към човека. С апатията, която му бе вдъхнала португалската уличница, той рано потърси леглото си. Заспа почти мигновено. По някое време през нощта се събуди и чу Тим да влиза в съседната каюта. Тим влезе през вратата, после пак излезе и затвори вратата след себе си. Рори заспа отново.
Една ръка се стовари върху рамото му и го разбуди и нечий глас зашепна в ухото му:
— Рори, аверче, ставай! Аз съм, Тими.
— Какво, по дяволите, искаш? — първата му мисъл беше да не би Тими да има някакви намерения към него. — Иди и намери португалското си педерастче.
— Вече го сторих. С мен е също и Млийка. — Тим щракна искра и разгоря късче прахан, поднасяйки го към свещта до леглото. — Бързо, Рори! Скачай и се обличай!
На светлината на свещта Рори видя Тим и Млийка, а зад тях дългокосият Маноел. Метна крака през ръба на койката.
— Нямаме време за губене. — Тим намери панталоните на Рори и му ги подаде, провирайки тесните крачоли през огромните стъпала на Рори. — Казваше, че не бивало да се смесват задната палуба с бака, но благодари се на бога, че се смесиха. Маноел и аз… — Тим се поколеба за миг. — Е, по дяволите! Знаеш как е. Бяхме се сгушили двамата в лодката под платното, когато чухме гласове под нас и се заслушахме. Беше Дженкинс. Разговаряше с онзи копелдак Карвър, и другия, татуирания кучи син Барне. Гласят бунт. Чакат осемте камбани, когато свършва смяната на Джеху и я поема Дженкинс. Вече са прерязали гърлата на тримата маври пазачи и са им задигнали оръжията. Сега планират да убият теб, мен и Джеху и да завладеят кораба. Нямаме много време.
— Ти чу всичко това? — Рори закопчаваше панталона си. — Чу и Маноел, нали?
— Така е, сър — заговори за пръв път младежът. — Те идват насам, сър. Ще ви надупчат с нож, сър, след като заколят черния ви пазач. Носле ще спипат Тими, а след това капитана.
Рори се облече.
— Ти, Маноел се промъкни на палубата. Ако Джеху е на руля, поговори с него и го предупреди. Дръж. — Присегна за една оловна кана от шкафа. — Вземи това с теб и ако някой те спре, кажи му че капитанът те е изпратил за кафе. Вземи румпела и му кажи да слезе до каютата си, да отключи арсенала и да те прати със саби за мен и Тим. — Погледна часовника, който му бе доставил Вольяно. — Ако изчакат до осем камбани, значи разполагаме с половин час. И ти ли си с нас, Маноел?
— С всички вас, сър. Особено с Тими.
— Тогава бързо. — Рори огледа каютата. — Можем да им устроим засада тук по-добре, отколкото където и да било. Тук е тясно и ще имаме предимство над тях. — Той сграбчи дрехите си, окачени на една кука, хвърли ги на леглото и уви одеялото си около тях, така че приеха формата на спящ човек. — Тим, пропълзи под койката. Един от тях ще влезе, мислейки ме за заспал. И ти, Млийка, излез пред вратата и легни както обикновено. Не се съпротивлявай и те няма да ти сторят нищо. Аз съм им нужен. Ще бъда зад вратата. — Изчака ги да заемат местата си и загаси свещта. Каютата потъна в мрак.
— Рори! — дочу се шепотът на Джеху от другата страна на вратата.
— Капитан, сър — потвърди Млийка.
Рори отвори вратата и Джеху се промъкна вътре.