— Маноел ми каза. Метеж, значи, а? Пък аз се доверявах на Дженкинс. Никога не съм помислял, че ще заговорничи срещу мен, след като му дадох свободата. Дръж, заредени са — той протегна ръце в мрака и като опипа, Рори усети студената стомана на пистолетите. Взе ги и мушна единия на Тим под койката, сключвайки пръстите му около него. — Върни се на палубата, Джеху. Те ще опитат най-напред при нас, преди да нападнат теб. Въоръжи португалеца. На него може да се разчита. Прати го да събуди маврите, ако вече не са мъртви.
— Желая ти успех, Рори. — Джеху се измъкна, Рори чу Млийка да изтяга дългото си тяло върху сламеника пред вратата и след малко да се преструва, че хърка. Това беше единственият звук, ако не се смяташе лекото свистене на вятъра между въжетата, скърцането на корабните талпи и плющенето на водата по корпуса. Времето, през което чакаха в мрака, без да смеят дори да шепнат, им се стори безкрайно, докато най-сетне доловиха тихото пристъпяне на коридора. Ухото на Рори долови звука на тъп удар. После настъпи тишина, която се наруши от тихи опипвания на бравата. Рори инстинктивно разбра, че Млийка е мъртъв, но скръбта му бе удавена от надигащата се ярост.
Издърпа ударника на пистолета и лекото щракане, което последва под койката го уведоми, че и Тим се е подготвил. След напрегнатите мигове на тишина, през които Рори едва успяваше да си поема дъх, той долови скърцането на метал, когато бравата се отвори и тънкия светлинен лъч на фенер пропълзя в каютата. Предпазливо, инч по инч, вратата се отваряше, докато Рори, изправен точно зад нея, съзря тъмните силуети на две глави. Последваха внимателни стъпки, после една ръка се надигна и се насочи към убитата в одеяло форма. Още няколко стъпки, потайни и предпазливи, доведоха двамата мъже край койката и Рори видя блясъка на светлина по издигнатата къса сабя и тънката кама във вдигнатите ръце.
Повече не ги свалиха. Експлозията от пистолета на Тим, почти едновременно последвана от този на Рори, донесоха пронизителния писък на единия мъж и охкането на другия, когато тялото му се строполи на пода. Останалият на краката си се олюля и продължи да пищи. Нито Рори, нито Тим имаха време да презареждат, но Рори съгледа отблясъка на сабята, която единият бе изтървал на пода. Сграбчи я и като положи назад крак за опора, скочи внезапно и мушна със сабята напред, чувствайки как я наниза в тялото на своя враг.
— Свършихме и с двамата, Тим.
Изпод леглото щракна искра.
— Подай ми една свещ.
Рори откри свещта, коленичи и я подаде на Тим. Праханта се разгоря и Тим запали фитила, после пропълзя изпод койката и се надвеси върху двете тела. Рори му помогна да се изправи на крака.
— Барне и Карвър — каза Тим, накланяйки свещта да ги разпознае. — Бога ми, улучил съм Карвър, където трябва. Ти сигурно си улучил Барне с първия изстрел, а после си довършил Карвър със сабята.
Но Рори, след като се увери, че и двамата са мъртви, изтича в коридора. Плъзна се и падна в кървавата локва пред вратата му. Главата на Млийка се търкаляше по коридора, а тялото му продължаваше да лежи изпънато пред вратата. Не можеше да стори нищо. Те се бяха промъкнали и го бяха обезглавили, докато се преструваше на заспал. Тим протегна ръка да подкрепи Рори, а с другата се прекръсти. Вдигна главата на Млийка и внимателно я положи до тялото.
— Бедният.
Гласът на Рори бе прегракнал.
— Ще ми платят за това.
Тим посочи с палец към каютата.
— Вече платиха.
— Копелета! Остава да си уредим сметките с онзи въжеиграч, Дженкинс. — Рори заизкачва стълбите и когато излезе на палубата, се препъна и едва се задържа да не падне. Тялото на Маноел бе проснато на палубата пред прага и той се забави за миг да предупреди Тим. Ръката му беше върху тази на Тим, когато чуха вика.
— Рори! — викаше гласът на Джеху откъм руля. — Пипнах го!
Те прекрачиха трупа на Маноел. Капитанът бе застанал с изваден пищов, а превит пред него на палубата, се беше свил Дженкинс.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Бяхме само ние: Джим Карвър, Барне и аз. — Дженкинс бе изгубил напълно бунтарския си дух и смелост и подлизурстваше безнадеждно, застанал пред Рори, Тим и Джеху край дългата, покрита със сукно маса в каютата на Джеху. — Смятахме, че щом овладеем кораба, останалите ще се присъединят към нас. — Той посочи към деветте войника, строени мирно зад Рори. — Но тях мислехме да продадем заедно с негрите. Те са достатъчно черни. Не са нищо друго освен негри.