— Господа — Рори погледна пъстрата тълпа под него, — когато се обърнах към вас с това обръщение, аз ви казах, че ще бъде за пръв и последен път по време на плаването. Грешил съм. Правя го отново. Виждате тук — той посочи към Дженкинс — човека, който беше първи помощник. През нощта той, Карвър и Барне се опитаха да вдигнат бунт на кораба. Извършвайки това, те убиха моя слуга Млийка. Убиха също така и моряка Маноел Барбоса заедно с трима от маврите. Петима невинни души умряха през тази нощ заедно с Карвър и Барне, които пратихме в ада при опита им да ме убият.
Сред тълпата се понесе ропот и Рори изчака думите му да проникнат до всички. Не че в съобщението му имаше нещо ново, тъй като всеки един бе разпитан предварително. Но сега, пред проснатите на палубата чували с труповете, в думите на Рори имаше драматизъм, който разтърси екипажа с гнусотата на престъплението. После Рори повтори думите на арабски, за да бъде разбран от маврите. Той простря ръка да се умълчат и посочи Дженкинс.
— Имаш ли да кажеш още нещо?
Дженкинс очевидно бе изготвил речта си през нощта и заговори разпалено:
— Настоявам да бъда оставен под надзор в най-близкото пристанище и да бъда предаден на американския консул. Аз съм американски гражданин и имам права!
— Права? — Рори се опита да снижи гласа си. — Какви права? Да убиеш петима души, нито един от които не ти е сторил зло? Добре, върви при американския консул! Хайде! Скачай през борда! Най-близкото пристанище е Фунчал. Но там няма американски консул, затова е по-добре да се отправиш за Ливърпул или Хавър.
— Смятащ да ме убиеш? — Дженкинс се огледа да види дали изразът на Рори не се е смекчил. — Моля те, мистър Махаунд. Съжалявам за извършеното. Карвър и Барне ме подтикнаха. Аз не исках, вярвай ми. Кълна се в Библията, че не исках. Помисли за жена ми, мистър Махаунд, и за моето момиче, което ме чака. В името на любовта към Бога, не ме убивай!
— Не бих опрял ръка до мръсния ти леш, уверявам те в това. — Рори погледна зад Дженкинс, който след уверението на Рори, мигновено усети, че има шанс да оживее. Увереността му се усили, когато Рори му подхвърли ключовете. Припълзя към тях и отключи белезниците и прангите. Освободен, протегна се и на лицето му се появи усмивка.
— Благодаря, мистър Махаунд, благодаря.
Рори не му обърна внимание. Заговаряйки на арабски, той се обърна към войниците, тъй като деветте настръхнали маври бяха готови да скочат на задната палуба и да унищожат самия него.
— Мъже на исляма, това куче нрзани уби трима правоверни. Али, Едрис и Хюсеин бяха ваши приятели и другари. Кървавите ръце на този мъж ги пратиха през вратите на рая и сега те се наслаждават на всичките му прелести. Но — той посочи зашитите торби — техните тела са все още при нас и тези трима мъже, верни последователи на пророка Мохамед, никога вече няма да видят родината си. Оставям на вас да накажете този човек. Правете с него, което смятате за правилно.
Те приветствуваха Рори.
— Али беше мой брат — надигна се с мъст една кафява ръка.
— А Едрис беше безбрад младеж, чиито целувки бяха по-сладки от медена пита — надигна друг свития си юмрук.
— Хюсеин беше мой брат, мой баща, мой закрилник и мой любовник — вдигна ръце трети.
— Имената им бяха записани в книгата на живота, за да умрат от ръцете на неверници, но ние ще отмъстим за тях. — Един брадат мавър бе започнал да измъква джелабата през главата си.
Макар Дженкинс да не разбираше думите им, фанатичното изражение на лицата на маврите го накара да почувствува, че е прибързал с благодарностите си.
— Какво казват маврите, Джеху? Ти няма да им позволиш да ме нападнат, нали, Джеху?
Джеху понечи да отговори, но Рори го накара да млъкне с вдигане на ръка, посочвайки мавърските войници. Всички се събличаха. Изуха жълтите си чехли и застанаха само по бели памучни шалвари. Бавно, без да свалят очи от Дженкинс, те образуваха кръг около него. Всеки се намираше на около шест фута от другарите си, загледан в Дженкинс. Започнаха да стесняват кръга и той, хвърляйки ужасен поглед, реши да се провре между тях. Дългата ръка на един от маврите го достигна, сграбчи го за рамото и като го завъртя като пумпал, го запрати в ръцете на друг мавър. Той улови Дженкинс за ризата и съдра единия ръкав, нанесе му два резки удара, които го отпратиха в ръцете на друг. Следващият го сграбчи, отпори другият ръкав и блъсна Дженкинс към съседа си. Ако не бяха стиснатите им устни и намръщените лица, всичко би приличало на някаква детска игра. Докато се въртеше из кръга, всеки от маврите откъсваше част от облеклото му, нанасяше му удар и го прехвърляше на следващия, докато го разголиха напълно. Запратиха го, сред писъците му за милост, в средата на кръга.