Старшията на маврите измъкна ятагана си и го размаха на слънцето.
— Мъстим за своите другари с джихад! — викна той с разпенени уста. — Изпълняваме свята мисия. — Застана пред Дженкинс и бързия замах на ятагана премина като светкавица. Малката бронзова пъпка на гърдата му изчезна и на нейно място се появи яркочервен кръг. Дженкинс се взря за миг и очите му просто не вярваха на случилото се, докато кръвта шурна.
— Милост, Джеху, милост! Те ще ме накълцат! Помогни ми!
— Ти нямаше милост към Млийка — отвърна му Рори.
— Той беше негър. Аз съм бял…
Последва блясване на друго острие, след това на друго и на друго. Маврите се целеха внимателно. Все още нямаха желание да го убият. Червени ивици се появяваха на тялото на Дженкинс. Там, където бе имало ухо, оставаше парче кървяща плът. Носът му изчезна с един замах. Устните му сториха път на кървящите зъби. Въртеше се от една страна на друга, търсейки убежище, но ятаганите продължаваха да се стоварват по него — задник, глезен, буза, бедро, другото ухо. Намери пролука между двама маври и опита да се промъкне между тях, но безпощадните остриета го преследваха, откъсвайки парчета плът. Пищеше като обезумял, удряйки телата на мъчителите с окървавени юмруци, докато ятаганите им опустошаваха накълцаното му тяло.
С последни сили той се хвърли към въжетата и опита да се измъкне от преследвачите, като се изкачи нагоре. Ала убежище нямаше. Маврите се събраха под него. Той стигна главната рея предполагайки, че маврите не ще посмеят да го преследват, и продължи пътя си до самия край на платното. Но маврите бяха безстрашни. В своето фанатично желание да убиват те биха лазили по конец, за да го спипат. Приближиха, провиснали на хоризонталната рея и запристъпяха към него. През завесата от кръв пред очите си Дженкинс виждаше как го наближават бавно и неумолимо. Опита се да изпищи, но вятърът отнесе гласа му.
— По дяволите, Рори, не издържам вече. — Джеху вдигна пищова си и вдигна ударника. Смяташе да стреля не в маврите, а в Дженкинс. Рори дръпна ръката му.
— Остави нещата да следват своя курс, Джеху. Ти чу стария Абдула. Това е „джихад“. Кръвно отмъщение. В този момент маврите са полудели фанатици. Отнемаш ли ми жертвата, ще се обърнат към теб.
— Господи, Рори! Не мога да остана тук й да гледам как мъчат още клетника.
— Той не е вече наш. И снощи не би проявил милост.
— Можеше и да ме убие, но не би ме измъчвал. Погледни! — Със заметната настрана брада и захапан в устата ятаган, Абдула почти докосваше Дженкинс, увиснал на края на рея. Старият мавър се закрепи и взе ятагана в едната си ръка. Навеждайки се внимателно, така че да не изгуби равновесие, той замахна към пръстите на Дженкинс. Кървави късчета плът паднаха на палубата. Дженкинс не можеше вече да се крепи. Дланите му се разтвориха. За миг тялото му се закова неподвижно, после, като се изви, той падна покрай палубата в морето. Главата му се показа, плувнала в кръв, ръцете му се издигнаха за миг над бялата пяна и потънаха завинаги.
Рори направи знак на боцмана да събере екипажа. Изчака маврите да слязат на палубата.
— Ако между вас някой друг изпитва желанието да организира метеж, нека пристъпи напред. — Рори сложи ръце на перилата и загледа обърнатите към него лица.
— Всички сме с вас, сър.
— По-добре тук край вас, отколкото пак в затвора.
— Благодарни сме ви, че ни избавихте, сър.
— Не мислим за бунт, сър. Нямаме пръст в този.
— Тогава двойна порция грог днес за всекиго, а ти, готвачо, заколи едно от телетата и нахрани добре хората Направи най-добрия пудинг от сливи, на който си способен. Наш дълг е да отдадем почит на тези, които погребваме — добрите и лошите. — Той се обърна към Джеху. — Ще проведеш ли службата, капитане?
Джеху разтвори корабната библия. Поради уважението и почитта, която мохамеданите изпитваха към печатните книги, позволи им да останат на борда. Рори не знаеше дали той я отвори напосоки и започна да чете, или знаеше къде да отвори, но думите му се сториха подходящи: