Рори пожела пак да заспи и пак да сънува Мери Дейвис. Мери Дейвис! Сред скърцащите талпи и бушуващи води той замечта за уютния покой на малката стаичка в Глазгоу с блещукащия, замиращ огън от торф и топлото тяло на Мери на сламеника до него. Месеци наред не бе се сещал за нея. Мери Дейвис! Сънят временно бе сподавил непрестанното му желание за Елмира. За миг си пожела Мери. После се примири — бе я притежавал, макар и насън.
Как ли се казваше младежът, който й беше изпратил? Файал, така беше. Дали Спаркс го бе доставил? И ако да — колкото и да се чувствуваше зле, той се усмихна в мрака — дали Файал се бе оказал достоен негов заместник? Дали Мери бе забравила Рори и Нашият Хари в развлеченията си с Файал, или присъствието на Файал й служеше да й напомни за него? Постепенно мислите му го удавиха отново в съня.
Накрая през прозорчето се промъкна бледа водниста светлина и утрото настъпи. После се появиха Джеху и Тим.
— Здраво блъска, Рори. — Джеху беше весел. — И старата „Юнона“ не си поплюваше, но превърната веднъж на този пезевенк, е два пъти по-устойчива. Кой е чувал някакви си вятър и вода да спрат злото? — Той кимна глава към Тим. — Тим, този твой съпритежател ми изглежда позеленял край хрилете.
— Най-добре е да станеш, Рори. Каютата не е място за седене, когато се каниш да си избълваш червата. По-добре се качи на палубата да те повее вятърът.
С помощта на Тим Рори се облече и преодоля стълбището до палубата. Свод от тъмнозелени облаци бе надвиснал над бушуващото море, запращайки надолу порой наклонен дъжд, който биеше в лицето. Платната бяха свити и край въжетата се носеше зловещо свистене, каквото Рори никога не бе чувал. Корабът се клатушкаше при всеки допир на хълмистите вълни. „Шейтан“ се люлееше така, че океанът заливаше главната палуба и запращаше всичко свободно към заслонените прегради.
Рори увисна на перилата, приветствувайки студения душ по лицето си, като се мъчеше да задуши горчивото повдигане на гърлото си. Нова, по-висока вълна прескочи фалшборда и запрати към перилата летвите, от които бе сковано помещението за добитъка. Измуча теле, изтощено да пази равновесие на неустойчивите си крака и изчезна, когато нова вълна заля палубата. Рори припълзя до Тим и закрещя в ухото му.
— Черните, Тим, как са?
— Наблъскани долу. Ще се оправят.
— Трябва да идем при тях. Клетите дяволи са оковани, Тим, и ще се наранят. Не мога да ги продавам със счупени ръце и крака.
— Не можем да преминем през люковете. Трябва да минем отзад, през каютата на домакина — изрева Тим.
Под палубата не гореше никаква светлина и всички прозорчета бяха затворени. Беше тъмно като в бъчва, но Тим и Рори се спуснаха на долната палуба и влязоха в една малка каюта. Тим намери фенер със свещ и го запали. Тефтери и книжа се търкаляха по пода в безпорядък. Минаха през една врата, която водеше за средния трюм. Вонята беше отвратителна. Бледата светлина на фенера разкри голите черни тела, които се гърчеха на пода с неподвижни, приковани ръце и крака, а телата се извиваха и блъскаха, докато вълните биеха кораба. Подът бе залят с повръщана храна, урина и изпражнения и Рори не можа да издържи повече. Препъна се и падна напреки върху здраво, кафяво тяло. Бълването му изпълни гърлото и изригна от устата върху клетника под него. Известно време не можа да помръдне, после се издърпа и сложи ръце върху раменете на негъра.
— Горе главата, младеж — успя да промълви той, забравяйки, че английските му думи са непонятни. Надигна му се пак, но този път не излезе нищо. — Ще се опитаме да ви помогнем. — Това бе негова стока, и то много ценна. Ако не им смъкнеха веригите, щяха да си изпочупят ръцете и краката. Сега, виждайки Рори сред тях, те го замолиха на многобройни наречия, като въртяха бялото на очите си уплашено, с посинели на бледата светлина лица.
Чернокожият под Рори го улови за ръката. Уплахата накара думите на хауза да се плъзнат от устата му като порой и повечето от тях останаха непонятни за Рори. Той коленичи при момъка и при мириса на повърнатото пак му се повдигна, ала вече нямаше какво и той се опита да успокои негъра.
— Слушай, момко — колебливо каза Рори на хауза, — не те зная кой си, но сигурно имаш добър нрав, щом ме остави да повърна отгоре ти и не ми стори нищо. Назначавам те за старши тук. Помогни ми да оправим и другите.
— Да, господарю. Аз бъда твой старши. Аз от Саакс. Всички други ме знаят и се подчиняват на думите ми. Освободи ни, господарю, иначе ще умрем.
Рори прати Тим до каютата на Джеху за главния ключ, който отключваше дългите вериги и белезниците. После продължи разговора си с чернокожия. Чувствуваше, че е направил подходящ избор, макар и случайно. Мъжът беше едър, млад и силен. Беше приятен на вид и имаше интелигентно лице, симпатично в своята примитивност.