— Искам да подбереш десетина мъже, които се ползуват с уважение. Ти ще им бъдеш старши, а те ще бъдат старши на групите след теб. Ще се постараеш те да се погрижат за всички други. Да?
— Да, господарю, но побързай и освободи веригите.
Рори кимна и се запрепъва в тесния коридор между краката на едната редица и главите на другата, навеждаше се, успокояваше и утешаваше. Съжали клетите негри. Грохотът на корабните талпи и блъскането отстрани бе достатъчно, за да изплаши и опитни моряци. Направи опит да потуши собственото си гадене и страх, за да им вдъхне увереност. Те представляваха цялото му имущество и част от това на Баба, бяха алфата и омегата на неговите старания. И все пак за най-голяма своя изненада той откри, че интересът му беше повече от търговски. Съзнаваше тяхната безпомощност и искаше да им помогне. Самото му присъствие ги успокои и макар че бе успял да поговори само с неколцина, преди Тим да се завърне с ключа, те на свой ред успокоиха другите. Катинарът щракна и веригите паднаха, навивайки се на пода като огромни черни змии. Нямаше време да се освобождават всички пранги и белезници, но сега, освободени от огромните вериги, мъжете можеха да седят или да стоят и бяха в състояние да пазят равновесие. Рори се върна да поговори с първия момък и освободи ръцете и краката му.
— Как се наричаш? — пита го той.
— Казвам се Кту.
— Кту, ела с мен. Ще изберем помощниците ти.
Стоновете бяха престанали с освобождаването на мъжете. Сега те се събираха на купчини, заловени един в друг за опора, докато Кту развеждаше Рори. Посочваше някой мъж и извикваше името му. Когато човекът се изправеше, Рори отключваше белезниците и прангите и той го придружаваше до следващата група, докато Кту подбра десет едри мъжаги. На Рори и през ума му не мина, че тези хора може да се окажат зложелателни подстрекатели. Някаква недоловима прилика между Кту и Баба бе накарала Рори да се довери на момъка, макар да съзнаваше, че се води само по интуицията си.
Кту, говорейки бързо на хауза и други наречия, непонятни за Рори, постави хората си на различни места в трюма и обясни, че всеки от тях ще отговаря за групата си. Корабът заплува по притихващи води, което подсказваше отминаването на бурята. Постепенно трюмът с робите влизаше в ред. Вонята поотслабна. Подът бе още хлъзгав от повърнатото и изпражненията, но хората започнаха да се чистят.
Не можеше да става и дума да бъдат нахранени. Не можеха да се палят огньове, но дори и да им се приготвеше храна, нямаше как да им се занесе. Но на тази палуба имаше бъчви с вода и Рори знаеше, че някои от складовете са отпред. Изпрати Тим с двама от освободените роби. Когато се върнаха, те носеха чували и ведра, а Тим бе намерил черпак.
— Ял ли си някога овесена каша, Рори?
— Не бих я хапнал вече до края на живота си.
— Не е много, но все ще понапълни коремите на тези черни дяволи. — Тим пристъпи към ведрата и напълни едно до половината с вода. Пробивайки по малка дупка в чувалите, той накара един негър да надигне единия над ведрото, така че жълтото брашно се изсипа във водата. Разбърка го, докато се получи каша, която непрестанно се сгъстяваше, докато можеше да се държи с пръсти. Изпрати я с негъра на групата му, после извика друг и един по един отпрати всичките с по ведро каша.
Оваля едно топче с пръсти и го мушна в устата си. Преглътна го, оваля друго и го подаде на Рори, който отказа. Но черните залапаха лакомо, завирайки ръце във ведрата в надпревара. Огребаха ведрата с пръсти и седнаха ухилени, така че зъбите им блестяха като светулки в мрака на трюма.
Рори предложи на Тим да иде при Джеху, с мисълта, че при липсата на първи помощник Джеху може да оцени опитността на Тим. Колкото до себе си, Рори реши да остане при черните. Тук имаше движение, действеност и до известна степен, дружба. Накара Кту да донесе два чувала с брашно и да ги остави там, където главната мачта се издигаше като ствол през палубата и като седна на чувалите и облегна гръб на мачтата, получи известна стабилност. Корабът вече се люлееше по-малко. Той махна на Кту да седне на пода до него.
Трогнат от вниманието, Кту заговори. Беше приказлив младеж на осемнайсет години, с приятна усмивка. От майка си фулани бе наследил тънките устни, ястребовия нос и по-бледия цвят на племето. Баща му от племето хауза му завещал ръста и силата си. Арабски роботърговец го закарал в Саакс и го продал на Баба. Сега, ухили се Кту, той беше при любимия бял брат на султана. Сграбчи ръката на Рори, положи я на главата си и замоли Рори да го вземе за свой слуга.