Това напомни на Рори, че сега е без слуга. Клетият Млийка бе мъртъв. Защо да не се възползува от желанието на това младо жребче? Ако не го биваше, можеше да го върне в трюма и да опита с друг.
— Мислиш ли, че можеш, Кту? Откъде знаеш, че няма да се окажа лош господар и да те налагам с бич?
— Защото ти добър господар и аз добро момче. Ако аз добър към теб и служа добре, ти бъдеш добър към мен и няма да ме бичуваш. Аз зная, че ти добър човек. Днес, когато ти болен като нас, ти дойде да помогнеш нас. Изпръска мен повърнато, но аз не обърнах внимание, защото знаех, че ти не можеш да задържиш. Аз познавам теб от много време, господарю, защото съм те виждал в Саакс и в голямата къща, където бяхме, преди да тръгнем с това кану. После аз те търсих всеки път, когато се качвахме да ядем. Всеки път очите ми те търсят и те боготворят, защото ти не приличаш на други хора, крито аз виждал преди. Ти усмихваш много, а това добро предзнаменование, когато мъж усмихва. Показва човек има добра душа. Аз усмихва много, макар аз роб, защото аз също има добра душа. Аз ще ти служа добре, господарю мой.
— Тогава, когато изляза оттук, имаш позволението ми да дойдеш с мен.
Кту взе ръката на Рори от къдравата си четина и я отри на бузата си.
— Аз дойда с теб, господарю, но сега понеже ти ме направи отговорник, е по-добре да отида при други десет мъже и им поговоря. Иначе няма запомнят, че съм им старши.
Рори кимна и Кту го остави. През дългия ден той ту седя, ту полягаше край мачтата. Ноздрите му привикнаха с вонята и очите му с мрака. Стомахът му изявяваше правата си да бъде заситен, макар че постоянно пиеше хладка вода, която Кту носеше в един черпак. Нямаше как да определи времето, тъй като не чуваше корабните камбани, но знаеше, че корабът се измъква от бурята, тъй като подът под него ставаше все повече и повече стабилен. Кту се върна да седне в краката му и подремна, положил глава в коленете на Рори. Рори също заспа.
Топуркането на нозе и шумовете на палубата над него го разбудиха. Една по една тежките талпи бяха отстранени и светлината заля помещението. Сноп слънчеви лъчи се плъзна надолу и червената коса на Тим се появи на ръба на люка.
— Наред ли е, аверче Рори?
— Всичко се оправи — подвикна Рори.
— Бурята отмина. Излизай.
Рори побутна Кту и кимна да го последва по стълбата, която бе спусната от люка. Ярката светлина едва не го заслепи, но беше тъй приятно пак да я видиш! Океанът представляваше огромна пустош от бели разпенени вълнички, които блестяха на светлината.
— Искам да се изкарат всички на палубата и да се окъпят с морска вода. Дайте им двойна порция палмово масло, за да се натрият хубаво. След това петдесетина от тях да вземат парцали и да почистят помещението. Готвачът да им приготви храна. Ако са останали плодове, раздайте им. След това ги приберете да си отпочинат.
— Кой е този огромен черньо, който те следва като сянка? — посочи Тим към Кту.
— Казва се Кту. Вземам го да замести Млийка. Време е и ти да си избереш слуга, Тим. Не вярвам да има нов метеж, но ще бъдеш в по-голяма безопасност, ако някой спи пред вратата ти.
Тим му смигна.
— Поизпреварил съм те, Рори. Вече си избрах. Мислех да те питам дали може да го взема. Той е от моите. Водя го чак от Басампо с мен.
Рори поклати глава.
— Колко преходна е тъгата, Тими. Само преди два дни оплаквах Млийка, а ти Маноел, а ето че вече им намерихме заместници.
— Такъв е животът, Рори. Ако си бил по море колкото мен, знаеш, че днес си тук, утре те няма. Едва се сприятелявах с някого, сменяхме корабите и трябваше да си търся друг. Трябва да свикнеш с това и да не скърбиш за преходността.
Тим пристъпи към Кту и го огледа одобрително, после поклати глава.
— Рори, по някой път те мисля за чалнат.
— Аз също, но защо мислиш сега така?
— Загдето избираш човек като този Кту. Погледни го. Още един бабаджанко като твоя Млийка. Е, ако беше избрал някого като онова момче със задниче като пъпеш и името Дарба, което си избрах аз, щеше да имаш повече от един копелдак, спящ пред вратата ти. Щеше да имаш един мил партньор в койката и това щеше да ти е от полза. Трябва да се научиш, Рори, че животът по море се различава от този по суша. Зная го, защото съм го вършил през по-голямата част от живота си.
— Всеки за себе си — усмихна се Рори. — Поне мога да сънувам. — Пак се сети за Мери Дейвис.
— Да, да, това можеш. — Тим го мушна с пръст в ребрата. — И ми се струва, че сънуваш чудесно, разбойнико. Когато влязох миналата нощ да вдигна страничната дъска на койката, ти се мяташе като бесен, а дъхът ти бе тежък и ускорен. — Тим му намигна. — Не зная коя беше, Рори, но положително я обработваше добре. Жалко, че те изтърва, която и да е била.