— Беше Мери Дейвис, една проститутка от Глазгоу, Тими, и колкото я познавам, нищо не й липсва. Тя е същата, на която изпратих онзи млад жребец. Спомняш ли си?
Тими се почеса по главата.
— Черният негодяй, който изглеждаше като слон отзад и сякаш имаше палмов ствол отпред? Честна дума, Рори, той е достоен твой заместник.
— Да се надяваме, че и Мери Дейвис е на същото мнение.
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
Последваха няколко седмици тихо, нормално плаване. Една сутрин Рори се събуди, заслепен от яркото слънце в каютата. Нещо не беше в ред, нещо липсваше. После почувствува странната тишина, спокойствието, идващо от безделието. Корабът се движеше с леко, едва доловимо плъзгане. Скочи от леглото и изтича към прозорчето, но от него не можеше да се види нищо, освен същата водна шир, която бе гледал седмици наред. Като сграбчи една кърпа от гвоздея над мивката, той я уви около кръста си и хукна по коридора. Отвън Кту седеше лениво на сламеника. Рори го прескочи и изкатери стълбите, а Кту го последва, мърморейки уплашено. Вече облечен, Тим стоеше на перилата, засенчвайки очи с ръка, докато се взираше към сушата.
— Къде сме, Тими? — Рори пристъпи задъхан. Сложи успокоително ръка на Кту, за да го успокои.
— Според Джеху там е Порт ъф Спейн. — Тим посочи към една каменна спирала, издигаща се над дърветата на известно разстояние от брега. — Казва, че това е Тринидад, а той си знае работата.
— Ще ми подадеш ли бинокъла, Тими? — продължи да се възхищава Рори на зелената и стабилна панорама и да успокоява Кту, който бе възбуден при вида на твърда земя. Рори видя постройките зад далечните дървета, а по-наблизо малки лодки, изтеглени на брега. Един набързо построен кей се удължаваше във водата, но „Шейтан“ бе закотвен на повече от миля от брега.
— Чака да бъде почистен — обясни Тим. — Някакъв червендалест англичанин, дългурест и едър кучи син, който мисли, че собственото му лайно не мирише, наконтен в бели бричове и синьо палто със златни еполети, ще дойде, след като си привърши закуската. Ще се изпоти по стълбата и ще застане заканително. После Джеху ще го покани в каютата си на чаша мадейра и ще пробута на копелето няколко каси, а момчето на Джон Бул ще прегледа книжата ни. Ако имаме късмет и копелето хареса нашата мадейра, ще ни допусне в гадната колония на Негово гадно величество, скапания Тринидад.
— Ето го че идва. — Бинокълът на Рори бе уловил спретнато боядисаната лодка, карана от осем негъра. — Както казваш, копелдакът е червендалест и облечен с бели бричове и синьо палто.
— Винаги са така. — Тим взе бинокъла, който Рори му подаде. — Сигурно като всички ругае на ум, че е трябвало да се облича толкова рано. Но Джеху ще го накара да омекне с мадейрата.
Точно както бе предсказал Тими, мъжът, който се казваше Елфинстън, се запъшка и изпоти, докато изкачи въжената стълба и се препъна в палубата. Държанието му беше самоуверено, докато не узна, че Рори е барон, след което започна да се умилква сервилно и го титулуваше на всяко изречение. В каютата на Рори изсипаха безброй „хм“ и „ха“ над факта, че корабът плава под знамето на полумесеца на Великата порта, ала петте каси мадейра, които Джеху му подари, го накараха да омекне. После, когато откри, че товарът им е първокачествена стока негри, буквално ги приветствува с открити ръце.
— Роби? — разпери той току-що изгладената си кърпичка и избърса веждите си. — Дявол го взел, господа, те струват теглото си в злато в Тринидад. Плантациите крещят за тях. Всички проклети роботърговски кораби стоварват стоката си в Барбадос или ги откарват в Джамайка. Ние сме нова колония, току-що основана! Готови сме да платим двойно за тях. Самият аз се нуждая от някоя хубава женска, която да помага на жена ми в домакинството. — Той намигна на Рори.
— Не караме жени, ваше благородие — Рори не знаеше как да се обърне към мъжа. — Но имаме първокачествени мъжкари.
Челюстта на Елфинстън увисна, после устните му разкриха бузеста усмивка.
— Всъщност именно мъжкари са ни нужни, сър Родрик. Здрави, яки мъже, които да изградят колонията. Мъжкари като онзи там. — Той посочи Кту, чиято голота оставаше полузакрита от Рори. — Ето един чудесен екземпляр. Имате ли и други като него?
— Долу има много такива, сър.
— Ела тук, момче — махна Елфинстън на Кту, който, неспособен да разбере думите, погледна Рори в очакване на заповедите му.