— Иди при мъжа — изговори Рори на хауза. — Няма да ти направи нищо лошо.
— Позволявате? — Въпросът на Елфинстън беше формален, тъй като се залови да прокарва ръце по китките и раменете на Кту. — Чудесно момче, чудесно! — Ръцете му опипаха мускулите по гръдния кош на Кту, тлъстият му пръст мушна твърдите коремни мускули, после ръката му сграбчи увисналите детеродни органи.
— Чудесно момче, чудесно — повтори той, поклащайки възхитен глава. — Това момче за продан?
Рори видя нервните тикове на страха по трепкащите мускули под лъскавата кожа на Кту.
— Съжалявам, мистър Елфинстън, точно това момче не е за продан. Той е мой личен слуга, макар че едва ли бихте го предположили поради това, че не съм го облякъл. Но уверявам ви, долу има цял куп, които не му отстъпват. Ако се интересувате, бих ви завел да ги погледнете.
— Благодаря ви, сър Родрик, благодаря ви. — Той бързо подписа документите, които вече бе огледал преди това с голямо съмнение и ги връчи на Джеху. — Драго ми е, че се запознах с вас, господа, ще се видим на брега. Ако имате и други като него, в Тринидад ще бъдете добре дошли като цветята през май! — Ръкува се с всички и хвърляйки последен одобрителен поглед към Кту, тръгна със зачервено от мадейрата лице.
След заминаването му с помощта на Кту Рори се облече префинено, благодарение доставката на Вольяно. И макар че панталоните от бяло вълнено трико и палтото от синя материя с дългите опашки бяха плътно прилепнали, спарващи и неудобни, те превръщаха Рори във внушителна фигура. Рубинът, който му бе дал Баба, блестеше на яката, а тънките му пантофки лъщяха като кехлибар. Повика Кту да застане до него и му подаде панталони от бял брезент, които опря към черната му кожа.
— Тези сигурно ще ти станат. Обуй ги. И това също — присегна той за една бяла риза. — Щом ще бъдеш мой слуга, не може да те оставим гол.
Кту взе дрехите и ги навлече.
— Ще продадеш мен на червеноликия? — гласът му трептеше от уплаха.
— Не, докато се разбираме. Не се плаши, ако някой бял мъж те опипва. Това не означава, че ще те продавам. Сега слизам на брега. Този път няма да те взема, защото не зная на какво ще налетим, но оттук нататък ще те водя със себе си, където и да отида. Разбрано?
— Като твоя сянка, господарю?
— Като моя сянка.
Кту вдигна ръката на Рори и я постави на бузата си.
— Твоята сянка е черна, господарю, и аз съм тази сянка.
Рори го плесна дружелюбно и като го остави в каютата, потропа на вратата на Тим. Макар че дрехите на Тим не бяха толкова пищни, той беше сложил фина дантела пред врата и по маншетите, гранатено червен жакет и носеше бели панталони.
— Огледай ме, аверче Рори — бавно се завъртя Тим. — Станал съм същинско конте, истински лъскач. Остава да си лепна една свинска опашка с малко катран и ето ме самият лорд Мейър. Напреднах в живота, Рори.
— Ти си полукралят на Басампо, не забравяй, Тими.
— Така е и ми се полагат единайсет салюта. Тук не знаят какво значи полукрал и след като си се заловил с търговия, най-добре е да забравиш своята царственост. Хайде, момче, да слезем в Тринидад и да видим какво значи да имаш почва под краката си, вместо дървени талпи.
Върху лодката набързо бяха сковали навес и четиримата моряци, които я управляваха, бяха снабдени с нови панталони, сини палта и кожени шапки. Настанил се в лодката, Рори погледна нагоре и помаха на Джеху и Кту, горд с новата си премяна. Джеху му извика, докато се отдалечаваха:
— Когато се завърнете, ние ще закотвим там — и посочи с пръст към паянтовия дървен кей.
Хубаво беше да се намериш пак на суша, но Рори бе разочарован от Тринидад, ако за останалата част на острова трябваше да се съди по запустелия вид на пристанището. Покрай дългия кей имаше няколко миниатюрни корабчета, не по-големи от крайбрежен съд, а на брега няколко кораба с покриви от палмови листа. Нямаше друго, ако не се смятаха краставите псета, които душеха купчините смет, черните мишелови, носещи се лениво по изумително синьото небе, и общият вид на разложение и сънливост. Рори съжали, че се е наконтил така под горещината на слънцето. Потеше се като градинар и имаше неприятно чувство, че дрехите са залепнали по него.
— Дяволска дупка, ако питаш мен — подсмъркна Тим при вонята и праха, които го задушаваха. — Но гледай, Рори, ей там виждам надвиснало зелено клонче над вратата, което по стар ирландски обичай означава, че вътре има пиене. Топлата бира е по-добра от топлия въздух, за да си оплакна свирката.
Сенчестата, макар и смърдяща крайбрежна кръчма беше добре дошла след слънцето и щом влязоха, една негърка, чиято мръсна рокля не правеше усилия да спре огромните й, люшкащи се гърди, им поднесе по чаша топла бира.