— По-безвкусно от конска пикоч — направи гримаса Тим.
— Не зная, Тими — насочи обвинително пръст към него Рори. — Такава не съм опитвал, а ти може и да си. Все пак допускам, че вкусът й може да е такъв.
Запитването на прислужницата доведе появата на собственика — тлъст испанец, който говореше слабо английски. Той уведоми, че градът се намира на известно разстояние — действително доста надалеч за такива извънредно симпатични и добре облечени млади донове, за да се извърви пеш. Той ще им намери превоз. Рори се съгласи, но когато превозът пристигна, те откриха, че представлява кола с дървени колела без шини, теглена от два тромави вола. Вътрешността на колата бе изпръскана с пресен тор, който ги принуди да стоят прави. Воловете крачеха лениво, без да обръщат внимание на виковете на възрастния чернокож каруцар. Цялото почистване и лъскане на лодката и докарване на моряците, както и блестящият вид на Рори отидоха на вятъра, защото с пристигането в града той видя, че едната страна на палтото е напръскана с тор. Дрехите му бяха прашни и изпоцапани, лицето прорязано от улейчета пот между праха. Тим бе не по-малко раздърпан, но изглежда нищо не бе в състояние да помрачи настроението му. Коларят ги остави пред солидна, обрулена от времето каменна сграда с дървени навеси и протрит от времето надпис, на който пишеше с избелели букви: „ЕЛФИНСТЪН И СДРУЖЕНИЕ, КОМИСИОНЕРИ.“ Влязоха през отворената врата, намирайки вътрешността сравнително прохладна, за да установят, че Елфинстън бе съвсем различен от служителя, който ги беше посрещнал. Този Елфинстън беше млад, може би връстник на Рори, и не беше нужно Рори да му се представя, тъй като чичо му вече бе разнесъл новината за пристигането им.
— Вие сте барон Сакс? — грациозността на младежа бе очевидна, когато пристъпи от полумрака на кабинета си, за да ги посрещне. — Чичо ми съобщи за вас само преди около час. Каза, че карате първокачествени роби. — Предложи столове на Рори и Тим, дрънна една камбанка, появи се черен слуга. Настоя да си свалят палтата, изпрати слугата да почисти палтото на Рори, предложи им изстудени напитки от запотената „ола“, която ги разхлади, освежи и предразположи.
Младият Елфинстън — Ноел, както се представи — изглеждаше симпатичен и почтен. Каза им, че сам възнамерявал да посети кораба, но сега, след като Рори му бе спестил пътуването, могат да поговорят делово. Разбира се, ако Рори желаеше — сред прохладата на кабинета. Рори пожела.
Младият Елфинстън обясни, че бил в занаята едва от няколко години, тъй като колонията, съвсем наскоро взета от Испания, била още нова. Уведоми ги, че имало много заможни хора. Неколцината англичани, установили се тук, напредвали добре и имали още по-добри перспективи, защото техните плантации криели големи възможности. Старите испански фамилии, живеещи от поколения тук, били още по-богати. Почвата била добра, реколтата превъзходна и имало всички изгледи за успех и забогатяване, ако можели да намерят роби, които да вършат земеделската работа. Затова товарът на Рори бил повече от добре дошъл. Младият Ноел повтори думите на чичо си. Повечето идващи от Африка роботърговски кораби спирали най-напред в Барбадос или отивали до по-населените острови Джамайка или Хаити, чак до испанска Куба. Рядко в Тринидад им се удавала възможност да купуват роби, а страшно се нуждаели от такива.
Младият Елфинстън се наведе напред поверително и потупа Рори по коляното. Бил готов на драго сърце да помогне на Рори да си разпродаде стоката. Разбира се, щяло да стане съгласно желанието на Рори. Той нямал желание да се натиска, но тъй като Рори е чужденец, може би би могъл да му бъде в помощ. Разполагал с огромна барака, без покрив, но оградена с високи стени. Рори можел да настани робите там. Мястото било достатъчно просторно, за да могат да спят под навес, макар и на земята, щели да имат място и за движение на открито. Все пак там щели да прекарат съвсем за малко, за да изпитат неудобство. Какво смята Рори?
Той каза, че ще помисли по въпроса. Благодари на Елфинстън за сътрудничеството, но искал да прецени добре.
Но това не е всичко, продължи Елфинстън. Той посъветва Рори да направи търг, тъй като конкурентното наддаване би донесло по-добри пари. Той дори на драго сърце ще му стане агент. Имал отпечатани бланки и щял да ги изпрати по куриери на всички плантатори, определяйки датата на търга. Да, ако Рори желаеше, той на драго сърце щеше да поеме работата в ръцете си, след като робите бъдат настанени в бараките. Щеше да ги пои, да осигури храна и пресни плодове. Ще ги остави да си отпочинат няколко дни на твърда земя и няма да бъде зле да се поупражняват, за да напълнят мускулите и бъдат в добро състояние. На драго сърце ще направи всичко това за десет процента от продажбата.