Чу стъпките й, когато се спускаше по стълбите, после ускореното тракане на високите токчета по плочите. Надзъртайки иззад листата, едва можа да познае в тази гранд дама проститутката, която бе оставил в Глазгоу. Единственото непроменено нещо бе лицето й. Държанието, дрехите и обноските й далеч не бяха като на пристанищна уличница. Носеше рокля от бяла мрежеста материя, скроена по новата френска мода, която разкриваше гърдите й до розовите зърна, а тях загатваше като зрели малини. Виждаше се ясно, че не носи нищо под роклята. Колие от ковано злато притягаше бялата материя под напиращите гърди и оттам роклята падаше свободно към земята. Снопът разрошени коси, който бе покрил главата й в Шотландия, сега бе фризиран, прибран високо в плътна прическа, даваща възможност да се видят провисналите обици с брилянти. Шарф от раирана материя на бели и черешови илици падаше от раменете й и се вееше отзад. Малки атлазени обувки се подаваха изпод гънките на роклята.
— Господи! Тя е възхитителна! — прошепна на себе си той. И все пак докато я гледаше, се надяваше, че някогашната Мери Дейвис не се е променила само външно.
Тя спря за миг, огледа патиото и като забеляза широкия му гръб между листата, заобиколи малкия фонтан. Едва разтвори листата и той скочи, прегръщайки я в обятията си.
— Кучешки копелдак, който и да си ти! — Заудря тя гърдите му с безсилните си юмруци. — Да не ме смяташ за двушилингова уличница? Ако ти трябва женска, ще те снабдя с такава, но дявол ме взел, ако те оставя да ме тъпчеш.
Той я отдръпна и се захили.
— Тъкмо той те взема, Мери Дейвис. Самият дявол — Махаунд — Нашият Хари. Сатаната. Луцифер. Шейтан. Както щеш го наречи. Последният път, когато те видях, ти загръщаше един вълнен шал на раменете си, докато дилижансът за Ливърпул напускаше Глазгоу. Трепереше като влажна утрин, и ето те сега окичена като принцеса и носеща името мисис Фортескю, без дори да целунеш клетия Рори Махаунд, който прекара кажи го цял живот по море.
— Рори Махаунд! — Тя го изгледа продължително, за да се увери, после се хвърли в прегръдките му и го задуши с целувки. — Рори Махаунд, любов моя! Рожбо моя, моя попивателна на ром, мой живот! А водиш ли Нашият Хари със себе си, Рори Махаунд?
Тя плъзна ръка между краката му и пръстите й го сграбчиха.
— Да, водиш го, голям като живота. Кажи ми сега, какво правиш в Порт ъф Спейн и можа ли да ме забравиш, Рори Махаунд? Да, момчето ми, на теб се дължи да бъда сега елегантната и почитана мисис Фортескю и да бъда тук, в Порт ъф Спейн, със собствена конюшня кобилки, които работят за мен. О, Рори Махаунд, колко се радвам, че те виждам! — Пак покри лицето му с целувки. — Моят скъп Рори Махаунд!
— Скъпа Мери Дейвис — отвърна на целувките й той. — Седни и ми разкажи всичко за себе си и как стана елегантната и почитана мисис Фортескю от Порт ъф Спейн. — Дръпна я на пейката до себе си и я прегърна, полагайки едната си ръка върху изпъкналата й гръд.
— Само че не тук, Рори Махаунд. — Тя посочи стълбището. — Никога не бих се отпуснала тук с теб, докато всичките ми момиченца надзъртат зад перилата, а Файал ни следи зад палмите. Макар че ръцете ме сърбят за теб, няма да правим зрелище. По-добре да се качим в моите стаи, където мога да затворя вратата, за я залостя и да щурея, както си искам с теб. — Тя го поведе по стълбището. Минаха благополучно по коридора и стигнаха до нейната стая. Той я прегърна и дръпна ръката й надолу.
— О, това наистина е Нашият Хари — засмя се тя. — Радвам се да го видя пак със свалена шапка и готов за сражение. Знаеш ли, той все още е шампион, макар, трябва да си призная, ще има достоен съперник в лицето на младия Файал, който ми донесе късмет.
И после, след много целувки и ласки, притискане и прегръщане, последвани от нови сладки думи, те се отделиха един от друг — Мери с метната над раменете рокля, а Рори с палто на пода и панталони на глезените.
Макар че двамата имаха да си кажат много неща, трябваше да изминат повече от два часа, преди някой от тях да е в състояние за сериозен разговор. През това време Рори се върна към твърдия сламеник на мрачната стая в Глазгоу. Лъхна аромата на торфения дим от малката камина, почувствува топлината и спокойствието в прегръдката на Мери и при всички тези спомени даде възможност на Нашият Хари така да се прояви, че накара Мери да стане и да се кълне, че никой друг, освен самия дявол, не би могъл да го прави така.
Най-после, когато огньовете в кръвта му затляха, Рори спусна дългите си крака, вдигна Мери на ръце и я сложи на един стол до отворения прозорец. Като дръпна една възглавница, той седна на пода в краката й. Тя се настани до него и облегна разрошената си глава на коляното му.