— И така, мисис Фортескю, или може би трябва да кажа почтената мисис Фортескю, която все още може да бъде очарователно безнравствена — Рори повдигна лицето, обгръщайки брадичката й в ръката си — Да чуем кой те доведе в Порт ъф Спейн заедно с твоя Файал. — И кой, впрочем, е Фортескю?
Тя целуна върховете на пръстите му, положи глава на бедрото му и се залови да го дразни с топлата си уста, докато той нежно я отблъсна.
— Фортескю? — усмихна се тя. — Защо да мислим за него, когато Нашият Хари ми сваля шапка за поздрав?
— Може би любопитство. Може би ревност.
— Няма за какво да ревнуваш. Негово благородие капитан Фортескю не беше нищо повече от едно пияно нищожество. Поплювко от гренадирската гвардия, който сгреши една нощ да влезе при мен, чул за Файал, чиято слава изглежда бе стигнала до Лондон. Джеми беше по-младият син на граф Дъджейн, извратен малък копелдак, какъвто не се е срещал. Искаше едновременно мен отдолу и Файал отгоре си. В края на краищата го накарах да плати скъпо. — Тя кимна умно с глава. — Остана при мен цяла седмица, докато изтощи и двамата ни с Файал. После си свърши парите, а искаше да остане още. Тогава му направих предложение. Да се оженим и да разполага безплатно с мен и Файал. Съгласи се. При неговото състояние, било поради пиянство, било поради извратените му идеи да се забавлява, знаех, че няма дълго да издържи. Оженихме се и той изтрая три месеца. Събудих се една сутрин, а той вече не дишаше. Уведомих стария граф и съпругата му. Те взеха останките на бедния Джеми, извръщайки елегантните си носове от мен, донякъде благодарни, че си бе отишъл в семейна среда, без да причинява скандал.
Рори отстрани ръката й.
— И после какво стана?
— Един ден пристигна техният адвокат, който пожела да види брачното ми удостоверение, и след ръмжене и викане трябваше да го признае за законно. Тогава, желаейки да ме разкара от страната заедно с Файал, така че никой нищо да не може да каже за техния скъпоценен Джеми и странните му склонности, той ми предложи две хиляди златни гвинеи, ако се изпаря и отърся шотландската мъгла завинаги от дрипите си. „Но къде трябва да ида?“, попитах аз. „Където пожелаете — каза той — стига да е извън Шотландия, Ирландия или Англия. Какво ще кажете за Тринидад?“ Дори не бях чувала за Тринидад, но изглежда, че старият граф бе закупил една плантация тук, която не желаеше особено, така че искаше да се отърве от нея, стига само да се съглася. Какво имах да губя? Продадох къщичката си в Глазгоу, взех Файал и заминах за Лондон, където престоях един месец в очакване на кораб, който ще ме откара в Тринидад. През този месец живях в Челси и се сприятелих с една стара дама, някоя си мисис Едуърс. Някога била актриса и през този месец направи от мен дама — копринена кесия на свинско ухо. Почти! С Файал се качихме на кораба и пристигнахме тук. В началото мислех да живея в плантацията си и да бъда порядъчна дама, ой-ла-ла, но скъпи Рори, мина седмица, през която почтената мисис Фортескю слушаше за отглеждането на захарната тръстика и ми писна. Бях самотна и скучаех. Установих, че клетите мъже от Тринидад нямат подходящо развлечение, а също и бедните моряци, които се отбиваха на това пристанище. Всъщност има цяла улица с евтини проститутки, ала никой от тях не умее занаята. Просто влизаш, излизаш, плащаш един шилинг и толкова.
Реших да направя нещо. Продадох част от плантацията на стария граф. Смятах да разкрия един дом извън плантацията, но е много далеч, за да го намерят моряците. Мястото е било солидно, служило е за склад, затова купих тази сграда и я подредих. Тогава пратих известие на старата си приятелка Хана Мак Тевиш, проститутка от Глазгоу, като й поръчах шест свежи момичета, познаващи занаята, които желаят да заменят ъглите на Глазгоу със слънцето на Тринидад. И ето ме в занаята. Дяволски добър занаят, бих казала. Било с моите бели момичета, заети всяка нощ, било с Файал, който работи по желание — за една златна гвинея, ако е сам, или за две, ако разиграва представление с някое от моите момичета. Трупам пари. — Устата й удави Рори с целувки. — Не съм открила равен на тебе, Рори. Разбира се, Файал си върши работата, обаче не е забавен.
Рори се вкочани на стола си, изпъвайки крака напред, но Мери, чувствувайки приближаването на нова експлозия, престана.
— И така, ето ме в бранша, известна и елегантна дама. — Направи иронична гримаса. — Самата аз не работя вече, освен, когато от скука си пожелая някой симпатичен моряк. Държа почтен дом, ако можеш да смяташ един публичен дом за почтен. Завързах приятелство с всички местни големци, дори и със самия губернатор сър Базил Клевердън. Той ми е добър клиент, макар че е стар и немощен и може само да гледа. Казват, че жена му не го пускала между краката си и не зная дали би трябвало да я виня. Той наближава седемдесетте и е увиснал като въже, а тя няма повече от двайсет, както съм чувала. Охо! Какво се отпуших, като същинска клюкарка! Това е историята ми, Рори Махаунд, и след като ти си тук и водиш Нашият Хари, да бъде благословен. Всичко друго е без значение.