— И помни думите ми, момчето ми Рори — притегли го тя към себе си, — няма да му бъде и наполовина толкова приятно, ако бяхме женени. Просто няма да го бъде, знаеш.
— Зная, Мери Дейвис. Ти винаги си права.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Когато Рори за пръв път видя плантацията Мелроуз, той се разочарова. Името й го караше да си представя английска местност или влажен шотландски замък, а ниската, просторна плантаторска къща бе по-скоро испанска, отколкото английска и съвсем различна от арабско жилище с високи гипсирани стени и покрив от червени керемиди. Простираше се сред поляни, покрити с високи кафяви треви. Дървета заграждаха къщата, която беше само на един етаж. Външните стени, запустели някога варосани останки, сега бяха само зацапан кирпич, без прозорец. Единственият вход изглежда беше провисналата желязна порта. Рори бе само с Кту, оставил Тим в Порт ъф Спейн. След като бе чул разказа на Рори за необичайните склонности на мистър Фортескю да го правят на сандвич между Файал и някоя жена, Тим така зажадува да опита това с някое от момичетата на Мери и страхотния Файал, че остана при нея.
Тя също не бе пожелала да го придружи.
— Нека си мислят каквото искат за теб и мен, Рори, но ако не ни виждат заедно, не могат да кажат нищо лошо за нас. Ако възнамеряваш да бъдеш почтен роботърговец, ако да можем да наречем такъв човек почтен, не бива да смесваш името си с моето.
Той разбираше съображенията й, ала му липсваше нейната компания, както и близостта на Тим. Затова Рори бе дошъл сам с Кту, на коне, които тя бе закупила за двамата в Порт ъф Спейн.
Слезе от коня пред портата. Ръждясала желязна верига висеше на една камбанка извън затворената врата и когато Рори я дръпна, дрънкането й разгони ято гълъби в двора. Трябваше да дръпне няколко пъти веригата, преди да види признаци на живот в къщата. Най-после провлачените стъпки на боси крака доведоха един негър, който лениво закопчаваше дрипавите си панталони на тънкия си кръст.
— Защо удря камбана, миста? Тук никой не живее, миста.
Нали ти живееш тук, безполезен къс черна плът? Аз също ще живея тук. Как се казваш, момче?
— Аз съм казва Питър. Аз живееш тук, миста, с моя сестра. Тя казва Мария — произнесе го като „яа“, вместо испанското „а“.
— Тогава си размърдай задника и отвори портата. Аз ще живея тук и искам да видя мястото.
Момчето се затутка около веригата и отвори ръждивия катинар, който всъщност не беше заключен. Не направи усилие да излезе навън и върже конете на Рори и Кту. Вместо това се излегна сънливо на неотворената врата и загледа Кту, който метна юздите на един клон на съседното дърво.
— Струва ми се, ленив копелдак, че ти е нужно запознанството с камшика. — Гласът на Рори трепереше от гняв. — Някой трябва да те научи как да се държиш. След това ще скачаш, щом ме видиш. И когато се обръщаш към мен, ще ми казваш „господарю“. Заведи ме сега вътре и ми покажи мястото. — Рори перна прасците на младежа с една пръчка, която бе откъснал от пътя вместо камшик. — Откога си тук?
— Аз винаги тук, госп, аз и Марияа. Ние избягаме и крием, да. После нов госп, той идва от Англия след стар госп Кендал връща в Англия, но преди замине, той продава всички негри без мен и Марияа. Нов госп идва и не остава. Казва това място не добро без негри. Ние пък бяга, аз и Марияа, и после пак връща и сега мисъс Фортескю тя казва ние останем тук и наглежда за нея. — Той си заигра с копчетата и очите на Рори се преместиха към дрипавите му панталони, които едва прикриваха бавно спадащата възбуда на младежа.
— Какво правеше, когато пристигнахме? Защо толкова се забави?
Питър наведе глава и палецът на босият му крак зачерта кръгове по струпаните с прах плочки.
— Не прави нищо лошо, госп. Съвсем нищо лошо. Не аз виновен. Марияа кара мен прави. Всеки ден кара мен прави, и нощем също. То не лошо, госп. Тя казва не лошо, защо тя по-голяма от мен.
— Да не си се търкалял със сестра си?
Момчето Питър поклати глава.
— Не, господарю, поне денем не. Само играя с мене и тя гледа. Тя обича гледа мен стреля мляко. Нощем тя кара мен спя с нея, ама не спи. Някой може спи с Марияа, тя дявол бясна за туй — той повдигна свенливо глава.
— Иди да доведеш тази Мария. — Рори издуха праха на една от пейките в патиото и седна. Почака малко и скоро една мулатка, по-светла от Питър и страшно привлекателна с немарливата си прическа, затътри крака, облечена в парцалива бална рокля, вероятно отпреди двадесет години.