Гласът му изведнъж се промени, стана рязък и властен, когато посочи с пръст към Рори.
— Застани мирно, Джони.
Рори автоматично се изпъна и очите му срещнаха тези на капитана.
— Така е по-добре, Джони. Първото, което трябва да научиш на кораба, е, че не си нищо освен една утайка и че капитанът е равен на бог. Никога не забравяй това.
— Ще се постарая — отвърна му Рори.
— Ще се постараеш ли? Бога ми, ще се научиш. Не само ще се постараеш, но и ще го знаеш. И още нещо: към мен ще се обръщаш със „сър“.
— Да, сър.
— Така бива. Знаеш ли защо аз съм наместник на бога на този кораб? Не ми отговаряй! Защото тук аз съм всемогъщ. Тук се прави това, което аз заповядам. Знаеш ли също, че можех да те окова във вериги, докато трае пътуването ни? Знаеш ли, че можех да те зарежа още на първото пристанище, Фунчал в Мадейра? Знаеше ли, че ако исках, можех да ти ударя четирийсет бича, загдето си побягнал, и да те пратя в затвора като се приберем в Англия, ако останеш жив на хляб и вода по време на пътя?
Пръстът, който сочеше право към Рори, сега започна да прави лениви кръгчета по бюрото и гласът му се снижи до шепот.
— Но аз няма да сторя това, Джони. Тим О’Тул, който е бил вече на четири курса с мен и комуто съм задължен, че е разговарял с теб, ми заяви че си негов приятел. Затова ще направя услуга на Тимоти и ще те запиша в екипажа, ще ти спася живота, ще те избавя от затвора. — Той натопи перото в сребърната мастилница, надраска няколко реда на лист хартия и го бутна през бюрото към Рори. — Документа ти, Джони, в който липсва само името ти и подписа, а пък ако не можеш да пишеш, както предполагам, направи само един кръст и това е достатъчно.
— Подписвай, авер — подкани го Тим като го сръга.
— Няма да се подпиша под нищо, което ми е непознато — загледа се Рори в капитана.
— Тогава прочети го, ако са ти ясни буквите — чукна с пръст листа капитанът. — Ще видиш, че е в ред. Назначавам те за юнга с дванайсет шилинга месечно и една двеста и петнадесета част от печалбата при това пътуване.
— Значи би трябвало да зная закъде сме се отправили, кой кораб е този и с кого говоря.
— Въпросите ти са правилни, Джони. Ще ти отговоря. Това е корабът „АРИАДНА“, собственост на „МакКейрн и Огилсви“, комисионери от Ливърпул, отправен за западния бряг на Африка. Аз съм капитан Хорейшо Спаркс и ако мога да бъда извинен за моето високомерие, съм най-младият капитан в търговията с роби. Вярвам, че О’Тул ще ме подкрепи — най-строгият и най-твърдият.
— Така е, капитан Спаркс, сър — затърси утвърдително глава Тим.
Рори присегна, взе листа все още с поглед към капитана и съзнателно го скъса на две. Сгъна парчетата, скъса ги още на две и продължи така, докато те се разпиляха от ръката му като дъжд от бели късчета по бюрото на капитана.
— Драго ми е да се запознаем, капитан Спаркс. Но аз не съм Джони Роу. Позволете ми да се представя. Казвам се, сър, Родрик Махаунд, лорд Килбърни и барон Сакс, племенник на мистър Джеймс МакКейрн от „МакКейрн и Огилсви“. Като доказателство за горното, ако благоволите да разпоредите на някой от моряците си да провери, той ще установи, че е изпратен на този кораб сандък багаж за същия този Рори Махаунд, който временно е решил да забрави перството си, тъй като не желае да има по-горен чин от този на чичо си, или неговия капитан. Също така, ако подсетите паметта си, капитан Спаркс, ще си припомните, че за този същия Рори Махаунд е определена каюта като домакин на кораба. Въпросният Рори Махаунд, въпреки неприятното закъснение по пътя си от Глазгоу до Ливърпул, ви докладва за явяването си.
Ако Рори бе очаквал да смути величавото държание на капитан Спаркс, грешеше. Мускул не трепна по лицето му. Изправи се и се поклони леко от кръста, като протегна ръка с искрящия на нея диамант.
— Моите извинения, сър Родрик. За последен път ви наричам така. Станало е недоразумение. Вашата каюта на кораба е вече запълнена, след като не се явихте, но аз ще направя сегашния титуляр ваш помощник. А сега, ако поседнете, мистър Махаунд, ще разгледаме няколко съществени за двама ни неща. — Той направи знак на Тим. — Можеш да си излезеш, Тим.
— А златната гвинея, която ми обеща, капитане?
— Тя беше за моряк, не за домакин.
— Значи съм бачкал за нищо?
— За нищо — съгласи се капитанът. Рори се изви, за да погледне Тим.
— Значи, в края на краищата, направо си ме подмамил, така ли? Само ми правиш гаргара, че си сърдечен приятел. А работата била в това, да ме напоркаш и замъкнеш на борда.