— Аз Мария — каза тя. — Питър каза ти искаш мен.
— Да. — Рори не се надигна. — Мисис Фортескю прехвърли това място на мен. Аз ще живея тук. Най-напред искам да огледам и след това ще трябва да се почисти. Разведи ме из къщата, а после брат ти ще ми покаже външните постройки.
Тя плъзна поглед от главата до подметките му, като се спря за дълго на изпъкналостта между чатала. Той почувствува как очите й проникват през панталона и усети как тя вдига поглед да срещне неговия. Усмивката й беше заговорническа.
— Радвам се, че идваш да живееш тук, госп, и ако искаш, ела да ти покажа пътя. Ти Питър, стоиш тук. Ами той? — Тя посочи Кту — Ние не иска никакви негри при нас. — Улавяйки огромния шлейф на роклята си, тя прекоси патиото.
Рори накара Кту да остане при Питър. Колкото и да беше мръсно, момичето го запленяваше. Тръгна подир нея към далечния край на двора.
Въпреки че беше ниска и едноетажна, къщата беше просторна и всички стаи гледаха към обширното централно патио, което се ограждаше от покрит свод на каменни колони. Самото патио представляваше безпорядък от презрели растения, цветя и бананови храсти, а стаите бяха потънали в прах. В стаята на Мария имаше огромно двойно легло с намачкани мръсни чаршафи. Балдахинът бе драпиран с гирлянди от паяжини там, където трябваше да виси дамаска. В друга стая имаше единично легло, очевидно на Питър. Кухнята не показваше признаци на живот. В огнището тлееха дървени въглени и на места имаше паница чер боб с ориз покрай мръсните глинени съдове.
Цялата къща бе изпълнена с тежки, инкрустирани испански мебели, с износена и изгнила тапицерия, а по стените личаха следи от изпокъсани и изпоядени от молците тапети.
След като завършиха обиколката из различните стаи, повечето от тях спални, с изключение на една огромна всекидневна и обширен салон, Мария заведе Рори пак в нейната стая.
— Тази най-добра стая в къща — уведоми го тя. — В нея вътре хладно, защото тя единствена стая има прозорец навън. — Посочи му желязната решетка в стената. — Ако ти харесваш, мога подредя тази стая за теб и — тя се приближи до Рори и плъзна ръка под палтото му — ако искаш, мога да спя и аз тук. Уморена съм от това хлапе Питър. Иска само цял ден пипа се. Дойде нощ и не може, няма сила. — Тя пристъпи съвсем близо до него.
От силния мускус на тялото й на Рори му се догади, но в оформеното като сърце съблазнително лице и очите с дълги мигли имаше нещо примамно. Той я отблъсна, но го стори с известна нежност.
— Ще видим — опита се да спечели време. — Сега извикай Питър и моя слуга Кту да разгледаме навън.
— Ти сигурен не иска да отпочине малко? — Тя изви тяло към него, така че връхчетата на гърдите й изпъкнаха под дрипавия атлаз на роклята. — Можеш полегнеш в леглото. Много горещо вън на слънце.
Пак се притисна в него и този път пръстите й се плъзнаха по изпъкналостта, в която бе впила очи. Той искаше да възрази, ала изкушението беше толкова силно, че в момента нямаше сила да го стори. Тя се затрудни с копчетата и той разбра, че успееше ли да постигне целта си, е загубен. Искаше му се да й каже, че няма да приеме поканата й, докато не се измие с вода и сапун. Пръстите му издърпаха нейните и ръката й увисна. Той се отстрани. Тя прие отдръпването му с надеждата, че то е само временно и преглътна жадно.
В патиото намери Питър с широкопола сламена шапка на главата и усмивка, която изглежда не слизаше от лицето му. Кту беше зад него — прекалено близо, помисли си Рори. Но си припомни отблъскващия увод между него самия и Мария и почувствува, че няма основания да обвинява Кту.
— Тази Мария, тя умира за мъж — изрече Питър с остър фалцет. — Скита по цели нощи из други плантации и търси да пипне мъж. Ако не може, кара мене, ама казва аз не ме бива. Не мога задържам дълго, защото аз много малък. Оттук, госп — свали той сламената шапка и посочи с ръка.
Постройките в плантацията бяха в същото окаяно състояние като къщата, но Рори откри една обширна сграда, за която Питър му каза, че била използувана някога за складиране на тютюн. Беше солидна, просторна и добре проветрявана и Рори реши, че ще стане барака. Пак можеше да използува Елфинстън за комисионер, но предпочиташе да настани робите там, където можеше да се грижи лично за тях. Замисляйки се за плантацията и нейните възможности, едва не се изкуши да задържи всички роби за себе си и да разработи сам плантацията. Но в тази област беше пълен невежа и от занемареното състояние по всичко личеше, че щеше да мине доста време, докато тя пак заработи. От робите можеше да спечели сигурно и бързо и в крайна сметка именно на такава работа се бяха спрели той и Баба. Все пак реши да подбере неколцина за домашни слуги, макар че нямаше представа как би ги обучил. Може би Тим? Не, Тим щеше да се върне в Африка. Добре, сам щеше да ги обучи. Ще започне с Мария и Питър. Изкъпана и в чисти дрехи, Мария ще стане едно симпатично момиче, а Питър изглеждаше достатъчно умен. Може ми Мери Дейвис ще намери някоя опитна негърка, която да се грижи за домакинството и да му готви. Щяха да му бъдат нужни няколко мъже в къщата и още половин дузина, които да се грижат за робите, докато бъдат продадени. Обикаляйки къщата с Питър, той уведоми Мария за предстоящото си връщане.