— А дамата? — в Рори се появи любопитство да узнае коя, в отдалечено място като тази колония, е развила буйни еротични вкусове. В него се бе загнездила и мисълта, че и той би могъл да я обслужи не по-зле от Файал, и то на сравнително по-ниска цена.
— Негово благородие губернаторът, сър Базил Клевердън — мисля, че вече ти споменах за него, който е наместник на Негово величество тук, а надхвърлил шейсетте. Върна се от Лондон преди около месец с двайсетгодишна съпруга. Истинска, съвършена красавица. Скоро тя узна за Файал. Прислужницата й, която е някаква тъмнокожа дивачка, но вълшебна на вид, срещна Файал при първото си идване тук и установи, че говори неговия език. Прислужницата каза на милейди и тя, която бе отегчена от сър Базил, си уреди да бъде обслужена от Файал. Оттогава щом губернаторът замине за Тобаго по работа, лейди Мери използува неговото отсъствие. За нея то стана нещо обикновено — не може вече да живее без него! Установих, че и тя говори същия език на Файал. Арабски, струва ми се.
Рори я изслуша с половин ухо. Не го интересуваха прегрешенията на някаква известна англичанка, изпитваща по-голяма склонност към черния питон на Файал, отколкото към незначителните възможности на своя съпруг. То беше нейна работа. И ако заплащаше на Мери за това, то беше работа на Мери, не негова.
Но имаше съвпадения, които го караха да обърне повече внимание на тази дама. Не много англичанки знаеха арабски. Освен това тази имаше прислужница, говореща езика на Файал, и беше, според думите на Мери, „тъмнокожа дивачка, но вълшебна на вид“. Не беше, не! Не беше възможно да е неговата лейди Мери. Но от друга страна, можеше и да бъде, а нейната прислужница можеше да е Елмира, макар че здравият разум го отхвърляше. Лейди Мери никога не бе изпитвала влечение към някой мъж, нито дори към Рори, който бе отнел девствеността й. Все пак той си припомни втората схватка с нея, когато тя се беше разменила с Елмира. Тогава тя го беше потърсила. Наистина, тя би трябвало да бъде доволна от действията му, които, доколкото си спомняше, бяха повече от обикновени. Суетността му отстояваше правата си. Щом не бе имала желание да разтвори пак краката си за него, едва ли би желала да стори това за Файал. Че пък и да му заплаща? Но все пак?…
— Рори? — полюбопитствува Мери. — Коя всъщност е тази англичанка? Ако си й хвърлил мерак, откажи се. Нашият Хари е мощен гренадир, ала не може да се сравни с Файал. Освен това ще ме накараш да ревнувам и бих загубила пари, ако решиш да й даваш безплатно това, което тя на драго сърце ми заплаща за Файал. Пък и няма да ти хареса. Тя е от онези високомерни, тънкоустни английски кучки, със златиста коса. Сякаш никога през живота си не е използвала нощно гърне — толкова наперена и високомерна. А отдолу е плоска и съвсем като нас останалите.
— А прислужницата й? Кажи ми нещо за нея.
— Черна, но дяволски красива.
Рори закрачи из стаята. Разбира се, че беше невъзможно. Лейди Мери и Елмира тук, в този забравен от бога край! Трябваше да разбере. Трябваше да се увери. Мери седна на пода, опряла глава на коляното му, и вдигна поглед към него, присвила устни и сбърчила вежди.
— Рори! Какво става? Призрак ли виждаш?
— Никакъв призрак. Но има нещо, което трябва да узная, нещо, в което трябва да се уверя. Здравият разум ми подсказва, че сигурно греша, и все пак трябва да видя тази англичанка и да се уверя.
— Познаваш я от по-рано?
— Възможно е.
— И си влюбен в нея?
Той поклати отрицателно глава така разпалено, че цялото му тяло се разтресе.
— Значи нямам повод да те ревнувам от нея?
— Никакъв. Ако е същата, което е твърде възможно, някога й отнех девството и оттогава тя смъртно ме мрази. Как мога да я видя, Мери, без тя да забележи?
— Не е трудно, гъсочето ми. Това е публичен дом, а една сводница не пропуска възможността да припечели някое почтено пени. Някои от мъжкарите, които идват тук, като стария сър Базил например, имат странни прищевки. Нужно им е да погледат, преди да бъдат готови.
— Като във „Фани Хил“?
— Четох за тази курва. Чиста аматьорка, сравнена с мен.
— Тогава?
— Ще ти кажа. Има една дупчица за гледане към стаята, в която е тя с Файал. Понякога я давам под наем. И ако е оставила свещите да горят, както обикновено прави, можеш добре да я огледаш. Но сигурен ли си, че това няма да промени нашите отношения?
Той й отвърна с целувка.
— Покажи ми, Мери.
— Добре. Не го ли направя, ще бъдеш изпълнен с напрежение и двамата с Нашият Хари ще ме разочаровате. Ела!
Предупреждавайки го да пази тишина, тя го поведе през тъмния коридор покрай една затворена врата, от която се прокрадваше тънък лъч светлина през прага, за да влязат в съседната стая. Тя присегна ръка в мрака и го дръпна към стената. Коленичиха двамата на едно легло и тя отстрани една картина от стената. Лъч светлина нахлу в стаята от една дупка, широка около инч.