Джеху бе застанал край дългата редица роби, заобиколен от топове брезент и с остър нож в ръката. Всеки негър пристъпяше до него, Джеху отмерваше два аршина платно, срязваше го с ножа и го връчваше на роба, който след това се оттегляше към мостика. При изненадания и учуден вид на Рори, Джеху сви рамене.
— Не мога да ги оставя да маршируват голи из улиците на Порт ъф Спейн. Може да са диваци, но пискюлите дето висят между краката, им изглеждат дяволски човешки, а те не са гледка за порядъчна жена. Никога вече няма да се задоволи със своя съпруг. Не мисли, че използувам нашето хубаво платно, само за да запазя благоприличието на тукашните жени. Не, сър! Изпращам игли, конци и восък. Всеки мъж сам си носи парчето брезент през града и щом стигне до своето място, зашива страните и се получава чувал, който ще напълним със смола. Какво ще кажеш за стария глупак, който с един куршум убива два заека?
Рори кимна одобрително, изненадан от предвидливостта на Джеху. Когато и последният роб слезе на сушата, Рори го последва, за да ги намери събрани на кея под наблюдателното око на Тим. Всеки бе с пристегнатото около кръста си парче плат и широко ухилен при усещането на твърда почва под краката си. С помощта на няколко моряци Рори ги строи по четирима и поведе колоната. С помощта на действуващия като надзирател Кту, а също и на яхналия кон Тим, който ги следваше отзад, те закрачиха към къщата на Мери. Мама Феба ги очакваше, яхнала един кокалест катър, превил гръбнак под огромната тежест. Закиска се доволна при техния вид, и особено когато съгледа момчетата, напомняйки на Рори, че й е дал обещание да подбере тези, които намери за най-подходящи да слугуват в къщата. А също и че ще бъдат необходими хора за оборите, помещенията и зеленчуковата градина, както и за млечните кози, кокошките и всичко останало, осигуряващо хранителните доставки.
Скоро на робите се стори скучно да маршируват спокойно. Въодушевените им чувства преливаха. Те подскачаха във въздуха или на дължина и подритваха крака с белите си пети, развявайки постоянно като знамена провесените платове, при което провисналите им подробности оставаха неприкрити. Всичко бе ново и различно за тях и ги караше да жестикулират и да се провикват при вида на някоя къща, птичка, дърво, волска кола или минаващ с каретата си бял мъж.
По пътя за плантацията трябваше да преминат през малка река и дори видът на свежата вода бе прекалено много за тях. По време на плаването бяха разбрали кой е техният господар. Кту, заедно с избраните от него отговорници, изтича към Рори и го замоли за кратък престой, за да могат да се изкъпят. Той се съгласи и цял час те скачаха из водата, търкаха се с белия пясък от дъното на реката и със снопчета трева. За пръв път от месеци насам, ухаещи на чистота, мнозина от тях дотърчаха до изправения на коня си Рори, взеха ръката му и я положиха на влажната си глава, помилваха коляното му и бяха доволни от ласкавото потупване на ръката му по гладката като атлаз кожа на изпечените им от слънцето плещи.
В Мелроуз Рори и Тим се занимаваха да настанят, нахранят и разположат робите за почивка. Накрая всички бяха подслонени, макар че леглата им представляваха купчини сено, а първото ядене само варени банани. Но Мама Феба обеща на Рори, че на сутринта ще има повече и нищо не помрачи опиянението на момчетата от благополучното им пристигане на сушата. Късно следобед, когато вече имаше известен ред, Рори извика Мама Феба под сайванта, за да подбере шестима, които да обучи за домашна прислуга. Бавно тръгна покрай редицата. Внимателно огледа всички, преминавайки няколко пъти, докато направи избора си. Рори забеляза известна прилика между избраните и когато я запита, тя му отвърна със звучен, весел смях: