Мама съпроводи Рори до спалнята, която бе видял преди това. Кту стоеше на прага като силует пред ярко осветената стая.
— Махни от мой път — блъсна го Мама Феба. — Не знаеш ли, че зла прокоба стоиш на прага? Толкова голям и като великан! Призраци може поиска мине и ако мине, те може промъкне през теб, защото няма място за тях и, ако докосне тебе, ти веднага заболи стомах и глава твоя подуе.
Макар че Кту не можа да я разбере, плъзна се встрани от прага към коридора, изплашен от погледа на Мама.
— Госп отива на легло и той няма нужда голям негър свали дрехи. — Тя прогони Кту с един замах на чукоподобната си ръка.
— Кой е там, Мама Феба? Аз затова държа Кту.
— Него няма нужда тази нощ — кимна тя авторитетно с глава и това окончателно отпрати намръщения Кту по коридора.
— Мисис Фортескю, тя възнамерява идва тук някои нощи, но сега тя не тук и казва мен, че не добро за неин госп Наш Хари спи цяла нощ и няма работа. Затуй аз казва една птичка в шепа по-добро от цяло ято на дърво и няма нужда голям негър свали твои дрехи.
Тя тласна Рори през вратата.
На меката светлина на свещника в спалнята той видя в полусянката изправено момиче, чиято рокля от розов атлас привличаше светлината на свещите. Тя бавно изви глава към него и той видя, че е прекрасна. Овалното лице с цвят на слонова кост очертаваше кървавочервена уста и искрящо черни очи. Лицето бе окръжено от изобилие на къдрици, падащи до раменете. Деколтето откриваше закръглени едри гърди, гладки като атлазената материя. Мама пристъпи и я бутна до Рори.
— Тук аз, госп Рори, изненада приготвила за теб — закикоти се Мама. — Не знаеш ли коя тя? Съща чорлава Мария, която била преди. Аз само изкъпала нея и облякла за теб.
Беше наистина Мария. Но каква промяна имаше в момичето! Тя беше прекрасна. Вчерашното гнездо на плъхове, каквото представляваше косата й, бе пригладено и падаше от главата й като черна коприна. Кожата й с цвят на розова кост покриваше по-долен пласт, който може би бе отражение на роклята, тлеещ като разбъркана жарава. Аромат на жасмин и мускус, дързък и подканящ, се излъчваше от нея.
Протегнатата й ръка го докосна и пръстите й го опариха като въглени.
— Тя просто умира бъде любена, тази — наблегна Мама, тръгвайки към вратата. — Нея омръзнало малък брат. Сега аз мисли, тя има истински мъж! — Затвори вратата и Рори дочу резкия й кикот да се носи из коридора.
Пристъпи към Мария и вдигна ръката й към очите си. В нея нямаше престорена скромност. Горещите й пръсти погалиха оголените му крака, преди да го обхванат през кръста. Притисна глава в набъбналия му чатал. Повдигна очи и го погледна, после бавно отпусна ръце, плъзна ги отпред и се замъчи с токата на колана му. Той присви корем, за да я улесни, и тя го разкопча. Едно по едно освободи копчетата на панталоните и издърпа прилепналото трико най-напред на коленете, а после под прасците.
Вдигайки най-напред единия крак и после другия, той се освободи. Тя пак положи буза до него, но само за миг, докато пръстите й разкопчаваха долните му гащи и ги смъкваха в краката му. Той скочи към нея. Пръстите му разкъсаха копчетата на ризата, захвърлиха я с палтото на пода и той застана гол пред нея. Тя беше все още на колене и топлата й влажна уста го приюти. Ръката му натисна меката й коса и бавно насочи главата й, но като се отърси от нея, тя ускори движенията си. Той я остави за миг, после отблъсна главата й.
— Ти наистина мъж, господарю — тя погледна към него. Той я изправи, така че изравни лице с нейното.
— Стъпваш на опасна почва, Мария. Още миг и аз ще бъда по-малко от обикновен мъж за теб. Ела! Леглото ни чака и нямам желание да сгъвам колене, което сигурно ще се случи, ако продължим така.
Тя не му отговори, макар той да бе убеден, че го е разбрала. Видя как розовата атлазена рокля се присъедини към панталоните и ризата му, докато издърпваше покривката на леглото. Тя духна свещите, но в бързината пропусна две три, които затрепкаха за миг, а после възобновиха яркия си пламък. Притегли я до себе си, но след миг двамата се заплетоха. Нямаше нищо изучаващо или любящо в нейната страст. Никоя от дивите красавици на неговия харем не беше го поглъщала с такова необуздано желание. Ласките й бяха и бесни, и сурови. Беше лъвица, чиито пръсти, уста, език й зъби похищаваха тялото му, докато Рори загуби чувство за време, място и разум. Той стана обикновена концентрирана маса от нерви, неспособен да бъде равностоен на нейната акробатика, без да знае къде или как тя ще се наниже следващия път. После изопнатите му до крайност нерви не можеха повече да устоят на всепоглъщащите й атаки. Облада го сякаш делириум, за да рукне от него течен огън и да го изпрати в бездната на задъханото облекчение, където с мъка си поемаше дъх, докато постепенно затишието му позволи да отмести запотеното си тяло от знойния огън на женската плът под него. Дори и тогава трябваше да продължи да отблъсква атаките й.