Изведнъж, без всякакво предупреждение, той бе разбуден от рязка болка, която разкъса устната му. Усети собствената си гореща и солена кръв в устата и блъсна момичето, но въпреки силата му тя се вкопчи за него, изсмуквайки кръвта от раздраната устна.
— Разюздана кучка! — Направи опит да се отскубне той, но зъбите й се бяха впили в долната му устна, а ръцете й го бяха обгърнали здраво. Измъквайки се от нея, той я вдигна и звучно я плесна по лицето. Устата й мигновено го освободи, а това бе достатъчно. Претърколи се в леглото и скочи. Свещите бяха загаснали и той затърси кутията до леглото. Намери прахан, щракна фитила и запали нова свещ. Тя се бе изпънала в леглото, а устата и лицето й бяха опръскани с кръв. Изпод разпилените възглавници той видя извитите черни пера на заклан петел, смачкан от тежестта на телата им, а безжизнените му очи се взираха в него.
— Дявол го взел, какво…? — Грабна мъртвия петел и го запокити на пода. — Какво става тук? — Сграбчи единия чаршаф и го поднесе към устната си, за да спре кръвта.
Тя бавно се изправи с котешка грация. Отри с една ръка бузата, където я беше ударил, но го гледаше безстрашно с дръзко ококорени очи, докато яркочервеният й език облизваше кръвта по устните й. Повдигна рамо, а показалецът й се плъзна надолу по тялото.
— Мария никога няма даде теб друга жена, голям мъж. Тя просто няма даде. Никога вече няма. Тя харесва теб. Мария запазва целия теб само за нея. Ти никога няма докосваш друга жена. Никога вече.
— Така си мислиш, черна кучко. Разкарай се! — Той пристъпи към ръба на леглото и вдигна ръка, но тя се плъзна по чаршафа и обгърна краката му с ръце. Въпреки волята му допирът на горещата й плът го възпря. Тя се спусна и пръстите му потънаха в гъстата й черна коса. Окървавените устни го приютиха и той едва намери сили да издържи.
— Ти знаеш аз какво, господарю бял мъж? Аз дявол, това аз. Магьосница. Тази нощ аз правя магия над теб. Тази нощ аз пия твоя кръв, господарю бял мъж. Ти никога няма остави мен. Не може. Дори ако искаш. Аз погълнала теб. Теб цял. Ти вътре в мен и ти сега част от мен. Магия прави така, че ти никога не може избяга от мен. Виж!
Сграбчилите го пръсти показаха колко ловко го бе съживила наново. Той беше безсилен. Не можеше да се противопостави на ласките. Въпреки че някъде в ума си я презираше, тялото му отговаряше на нейното и той падна в леглото, привличайки я. Очите на мъртвия петел го гледаха от пода и той можеше да се закълне, че едното от тях се затвори в похотливо намигване.
Ръцете й го придърпаха към окървавената възглавница. Той задържа ръката й в своите и се излегна. Тя спря да си играе с него, погледна към очите му и се усмихна.
— Ти само много щастлив аз не сукуян, господар голям мъж. Аз само дявол. Не мога събличам кожа, хвърча нощем и да пия кръв. Но мога обичам теб, господар голям мъж. Мога обичам теб тъй, че ти идва моли мен сутрин, обед и вечер да любим. Мъж, ти още не видял нищо. Чакай, аз почна веднъж.
Той потупа кървавата възглавница и се отпусна така, че да може да я вижда по-добре. Тя се залови да доказва думите си с неизчерпаема вещина, каквато не бе изпитвал от Четсуба насам. Зората набразди небето в розово и теменужено, нахлу в стаята и запрати на пода насечената сянка на решетката от прозореца. Той се обърна настрана, освободи ръката си и заспа. След миг тя стана, грабна атлазената си рокля и я метна на себе си. После се наведе за мъртвия петел, изскубна едно дълго, извито перо от опашката му и го мушна между краката на Рори. Усмихвайки се, тя излезе от стаята.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Рори се събуди бавно, борейки се с летаргията, която го бе нападнала. Стаята бе обляна от ярки слънчеви лъчи, както можеше да бъде само в късна утрин. Леко разлюля глава, почувствувал рязката болка в устата, после пое дълбоко дъх и изпъна гърди. Едва не повърна. Повдигна му се от наситения мирис на пот, мускус и отблъскващия солен мирис на завършеното удоволствие. Въпреки отворения прозорец, цялата стая вонеше. Вдигна глава от възглавницата и се загледа в собственото си тяло, покрито в морави петна, там, където Мария бе впивала устни. Черното перо от петела, завито, изглеждаше необичайно и странно. Стърчащото петльово перо, черно и завито на фона на бялата му кожа, възвърна спомена за изтеклата нощ.