— Необходимо е малко повече от един умрял петел и няколко капки кръв, за да се приспи на Хари Гледай, ще ти го докажа. — Но усилията на Рори останаха напразни.
— Довечера ще дойда в Мелроуз — решително заяви Мери. — Няма да те оставя на този вампир. Има само един начин да се развали магията, и той е с друго заклинание с огън. Мама Феба сигурно знае.
— Може би трябваше да й кажа. Изглежда, че тя знае всичко. — Рори опита водата с палеца на крака си и влезе вътре. Остави Мери да го насапуниса и още веднъж се огорчи от липсата на ответ. Е, добре де, утре ще бъде наред. Цялата магия е чиста глупост — бабини деветини. Нищо подобно не можеше да се случи на него и на Нашият Хари!
Докато се къпеше, Кту се върна от кораба. Рори се избръсна и се облече. Не посмя да погледне Мери на излизане. Ако някой заслужаваше пердах, това беше Нашият Хари.
— Винаги има и светла страна, скъпи Рори — опита се да го успокои Мери. — Поне няма да се тревожа какво става в резиденцията на губернатора при отсъствието на Негово превъзходителство. Ако упоритият приятел не пожела да се изправи за Мери, той положително няма да застане мирно пред Нейно високоблагородие.
Рори се усмихна.
— И още нещо — закани се с пръст Мери. — Побързай да се върнеш колкото може по-скоро в Мелроуз. Ще те чакам. Тази нощ няма да има боричкане, гъсочето ми. Ще разкарам Мария. Тя е моя и утре ще я продам, ще я премахна от пътя си, после ще поработим над тебе с камбана, книга и свещ и всички противосредства, с които разполагаме, и ето как твоята приятелка още веднъж ще ти се притече на помощ. Нали Рори?
— Колкото повече гледам благородната мисис Фортескю, толкова повече неща научавам от нея. Ти, Мери, Мама Феба, онова момиче Мария и дори лейди Мери — изглежда всички знаете дяволски повече от мен, отколкото аз.
— Защото, Рори, всички жени знаят повече от мъжете! Как мислиш иначе бихме се оправяли с тях, ако не знаехме повече?
— Нещо ми казва, че си права. — Той улови ръката й и я поведе надолу по стълбището със себе си. Прекоси двора и спря на входната врата. — Нали ще ме оправиш тази нощ? — притисна ръката й.
— Непременно. — Тя се повдигна на пръсти и го целуна. — Трябва да върнем малкия гренадир пак към живот по какъвто и да е начин.
— Тогава ти ще му бъдеш командир, Мери.
— На драго сърце. И когато му изкомандувам да застане мирно, той или ще застава, или…
— Или какво?
— Ще го предам на военен съд. Трийсет дни карцер.
— Това ще го научи. Никога през живота си не е прекарвал толкова дълго време в карцер.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Рори изтупа краката си на застлания с плочки под на засенената от бугенвили тераса в резиденцията на губернатора, за да премахне тънкия слой прах, който се беше натрупал по обущата му по време на краткотрайната езда от дома на Мери. Оправи черните си сатенени чорапи, заглади палтото, изпъна белите панталони и свали огромната шапка. Чувствувайки се доволен от външния си вид, той посегна и почука с месинговото чукче, което висеше на вратата. Някъде в дъното на къщата долови ответно издрънкване на камбанка. Вслуша се. Звукът замря и бе последван от забързани меки стъпки, дрънченето на верига и издърпването на един болт. Един часовой, който крачеше по терасата и се потеше в спарената си, вълнена английска униформа, обърна глава и очите им се срещнаха за миг, сякаш мъжът искаше да го увери, че трябва да поеме отговорността за присъствието му.
Вратата се отвори бавно към един полумрак, който подсказваше прохладата вътре. Фигура, призрачно бяла при оскъдната светлина, му се поклони и той прекрачи вътре, опитвайки се да приспособи очите си към мрака, докато вратата се затваряше. Изведнъж се намери в стягащата прегръдка на две меки ръце, които въпреки треперенето го обгръщаха с почти неописуем жар.
— Господарю, господарю! — шепнеше добре познатият му и така обичан глас. — Файал ми каза, че си тук, но аз не вярвах. О, господарю, наистина си ти. Мислех си, че никога вече няма да те видя. Аллах е милостив. Той е сметнал за добре да те върне при мен. Уаллахи! Той е предрешил да не страдам вече. — Пръстите присегнаха към лицето му и леко докоснаха страните, сякаш се бояха, че твърдата му плът може да се изпари във въздуха.