Ръката й трепереше. По дяволите! Всяка срещната жена ли трябваше да смущава днес? Тя застана до него, след като той прие виното, толкова наблизо, че можеше да се допре до нея при най-малкото движение на ръката си. Толкова близо, че можеше да види сините вени на мраморната й плът през прозрачната материя на пеньоара. Отпи от виното и я почака да седне, но тя остана права до него. Очите му се надигнаха към нейните, той вдигна чаша за наздравица и й се усмихна.
— В края на краищата защо да не бъдем приятели, Ясмин? Отдавна можехме да бъдем и това би направило отношенията ни много по-приятни. Сега съжалявам, че те насилих. Не биваше да го правя, след като ти си моя сънародничка и в известен смисъл, под моя закрила. Но виждаш ли, беше необходимо…
— Необходимо? Говориш глупости! Дори по-празни от голата истина.
— Казах необходимо. Значи е било необходимо. Трябваше да докажа нещо не само на себе си, но и на Баба. Всички други се бяха опитали да хлопат на вратата ти и никой не успя да я отвори. Това бе предизвикателство. Аз трябваше да докажа, че съм повече от мъж от който и да е мавър, че мъжеството ми ги надвишава. Нещо повече — устните му се свиха и усмивката му беше опит за примирение. — Никога дотогава жена не ми беше отказвала и суетността ми налагаше да те обладая. Затова трябваше да те похитя. Сега съжалявам. Всъщност това беше евтина победа. Ти заслужаваше по-добро отношение.
— Вярно е! — Ръката й се отпусна на главата му и пръстите й усукаха кичур от косата му — Заслужавах да бъда похитена. Един път не е достатъчно, Рори. Ти разпали огън и го остави да гори, без да се опиташ да го потушиш. След като веднъж бе проникнал вътре, трябваше да изпиташ желанието да го направиш пак, но ти се отнасяше към мен с хладно уважение, което би могъл да изпитваш към сестра, към която не чувствуваш особена привързаност.
— А ти? Ти се отнасяше още по-зле с мен.
— Аз дойдох при теб повторно, за да те моля за това. Аз не съм от жените, които измолват благоволение от когото и да било, Рори Махаунд. Исках ти да ме обладаеш, а не да ме караш аз да моля за това.
— Повече от сто жени от моя харем ме молеха. Защо не и ти?
— Ти винаги си бил негодник, уверен в силата си над жените. Никога ли не се уморяваш да ги караш да те молят за твоето благоволение? Добре, тогава не те помолих, но сега съм загубила радост и ето че те моля за това. Да не си мислиш, че можеш да разпалиш подобен пожар в мен, без после да сториш нищо, за да го загасиш? Къде, господи, къде бих могла да намеря друг като теб?
Рори искаше да й каже, че в лицето на Файал е намерила достоен негов заместник, щом като той можеше да разпалва бушуващи огньове в нея, но замълча. Събитията бяха взели неочакван обрат. Искаше се от него съвсем малко. Той присегна, привлече я към себе си и тя падна в скута му, но той се сети за крехкия стол. Като коленичи до нея, обви кръста й с ръце, притисна лице към топлото й тяло и топлината проникна през тънката коприна.
— О, така те желаех, Рори! — Тя повдигна лицето му и го целуна по устните. — Толкова, толкова много! Но глупавата ми гордост никога не ми позволи да те помоля, след като ме изрита от леглото си, когато влязох с измама. Надявах се, че ще ме ухажваш, дори че ще ме насилиш пак и се измъчвах от ревност по мавърките, които споделяха леглото и тялото ти. И все пак, макар че изгарях от ревност по Елмира, която носеше доказателство за любовта ти, исках тя да бъде с мен. Дори само разговорът за теб уталожваше скръбта ми, че сме разделени.
— Кажи ми какво се случи — притегли я той към себе си, наслаждавайки се на лекия лавандулов аромат на кожата й. Пръстите й потънаха в косата му, когато тя започна дългия разказ за многото, което й се бе случило след раздялата в Танжер. С Елмира стигнали до Гибралтар, където се приземили след известни трудности. Англичаните не приемали кораби от другия континент, но когато тя запищяла от палубата към твърдоглавите войници на кея, че е англичанка и че се завръща у дома си и ги наругала, те й позволили да слезе с Елмира, без да задържат кораба.
После, когато открили ранга й, завели я при началника на гарнизона, чиято съпруга й дала гражданско облекло. Почти веднага успяла да се завърне в Англия и потърсила дома на баща си в Лондон.
Уви, никой не повярвал, че е принцеса на Саакс, дори и след като им размахала пергамента с арабското писмо и солидните печати. Пленница на маврите — така се мълвяло из Лондон сред тракането на чаените чаши и ветрилата. Какви ли ужасно приятни неща е изживяла, тъй като несъмнено е прекарвала времето си в някой харем. А всеки знаеше какво се случва на момичетата на такива места. И е ясно как е успяла да се измъкне. Била е по-отзивчива от всички други, за да извоюва свободата и фалшивата си титла. Всичко предизвиквало пикантни разговори, но подчертано я поставяло зад чертата.