Не я поканили нито веднъж на вечеря, чай или прием. Пренебрегвали я, присмивали й се и я оставяли сама, за да си мисли за Рори и да съжалява, че не е останала в Саакс. Станала посмешище в Мейфеър и Белгревия, макар да била сигурна, че всяка една от твърдоглавите жени с конски лица скрито й завиждала.
Дори в нейното семейство не й вярвали. Оставало й само едно нещо, настоял баща й. Да се ожени, разбира се, при положение, че някой я пожелае, макар и със значителна зестра. Но винаги се намирало някой, който ако не нея, да пожелае зестрата. Такъв се оказал сър Базил Клевердън, братовчед на баща й. Вярно, че бил по-възрастен от баща й и толкова сипаничав, че приличал на крокодил, но той успял да си издействува назначение в Тринидад и щял веднага да заминава. Нуждаел се от пари, за да напълни проядените си от плъхове куфари и не го интересувало, че ще има млада съпруга, изгубила девствеността си. Тя щяла да му помогне да разпали остатъците от отдавна изчерпани страсти по най-скъпите лондонски проститутки. Само някоя скъпа уличница можело да легне с него, тъй като дори и тези край Темза му обръщали гръб. Бащата на лейди Мери, старият Фитц Олбани, се нахвърлил на възможността да се отърве от одумваната си дъщеря и да я изпрати отвъд океана. Оженил я без нейно съгласие и само спомените за Рори я утешават от пасивната импотентност на сър Базил.
Каква глупачка излязла! Да, сега си го признаваше. Би трябвало да остане в Саакс, в харема на Рори с надеждата, че той ще се върне някой ден и ще я забележи. Дори и евнусите в харема били по-добри от сър Базил. Би предпочела да бъде продадена в робство, стига господарят й да бъде млад и жизнен арабин. Сегашният й брак бил друго робство и, замоли го да й повярва, сър Хорейшо не бил млад арабин, въпреки че старият развратник я ревнувал ужасно.
Но да си признае, Рори бил виновен. Тя насочи пръст към него, после се наведе и го целуна. Той бе, който разпали в нея изгарящото желание и я изостави. Мисли ли, че някой друг мъж би могъл да я задоволи? Той се опита да възрази, но тя сложи пръст на устните му. Не бивало да обръща внимание на слабостите й. Бе я обладал силом веднъж и трябваше да го стори пак, дори когато тя се дърпа. Трябва да беше достатъчно разумен, за да види, че се нуждае от някого със силна воля, който да прекърши ината й и да я накара да разбере, че всъщност сама не знае какво иска.
Ненадейно, сред всичките обвинения, тя се намери на пода, притисна устни в неговите, а ръцете му я обгърнаха и свлякоха тънкия копринен пеньоар.
— О, Рори, би ли ми простил някога?
Той отговори като я вдигна, преметна главата й на рамото си и почувствува топлото притискане на тялото й. Разхвърляното легло го зовеше и той я понесе натам. Ръцете му побягнаха по копчетата на дрехата, а нейните, избутвайки настрана бялата мрежа, смъкнаха дрехите от тялото му. Той се строполи до нея, пригаждайки се към тялото й и докато устните им се срещнаха, този път без нападки или оправдания. Най-после тя бе постигнала това, за което отдавна бленуваше — то не беше обикновено желание за нейната страст, което бе търсила у Файал — той бе човекът, когото бе желала, колкото и да не бе го съзнавала.
В неговата любов имаше топлина и нетърпеливост, каквито не бе намерила у Файал. Ръцете на Рори докосваха тялото й, а устните му — всички скрити места, които служеха, за да разпалят още повече огъня в нея. И докато неговите ръце се движеха, нейните се плъзнаха надолу, минаха през гъстото руно, за да го сграбчат. То беше там с цялото си напрежение. Но само толкова. Нито целувките, нито ласките, нито нейната енергичност можеха да го доведат до непреклонната твърдост. Тя се отказа — задачата не беше по силите й. И нещо по-лошо — той сам се замъчи, но никакво самонаказание не го доведе до желания резултат. След половинчасови опити той се принуди да свие знамената. Излишно е да налагаш с камшик умрял кон. Смирено той й се извини, а тя, лишена от единственото, за което бе жадувала през последните месеци, намери спасение в леденото презрение, което винаги бе най-силното й оръжие. Думите й, изстинали поради осуетеното желание, го обляха с леден сарказъм.