На свой ред тя му направи реверанс, не по-малко официален.
— Позволи ми, милорд, да върна комплимента. Осмелявам се да кажа, че ти несъмнено си най-симпатичния мъж, когото съм имала нещастието да срещна и аз ще прекарам остатъка от живота си без да скърбя, че всъщност не си никакъв мъж. Няма нищо по-презряно от същество, което ходи на два крака с увиснало въже между тях. Сбогом, милорд ъф Сакс. Надявам се, че пътищата ни никога вече няма да се срещнат.
— О, ще се срещнат. И следващия път, когато се видим, милейди, внимавай. Тогава ще ти покажа какво значи истински мъж.
— Самохвалко! — бе успяла да вземе последната дума, когато той затваряше вратата.
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Рори подкара бавно коня си по прашната „Шарлота Стрийт“, почти напълно тъмна от удължените следобедни сенки. Краткотрайният му гняв към лейди Мери постепенно се беше превърнал в гняв към самия него. В края на краищата може би тя беше права. Дали в своята разюзданост той не бе изразходвал резервоарите на тялото си? Дали, както го бе обвинила тя, не бе пропилявал мъжествеността си тъй често и безразборно, че не му беше останало нищо? Дали в разцвета на младостта си не бе прегорял? Ами ако се бе превърнал в изцеден лимон, както сполучливо го бе нарекла тя, лишен от всичките сокове, изчерпан и годен само за боклука? Не, не! Не би могло да се случи точно на него.
Можеше да се утешава с едно нещо, макар че бе слаба утеха. Никога не бе хабил семето си по гъвкавите като змии хлапета, с устни като жило на пчела, които бяха на такава почит в мавританските дворове! Поне това обвинение бе неприложимо по отношение на него, почти! Бе имало само една оргия, в която бяха участвували и Тим и Джеху. Но подобни случаи бяха рядкост в живота му. Както и да е — да видим Баба и Мансур. Те се отдаваха от време на време на това за разнообразие и мъжествеността им оставаше незасегната. Радваше се, че поне в едно не можеше да се съгласи със своята мъчителка.
Може би, продължи да спори със себе си, всичко още не е загубено. Ще си наложи въздържание и ще види дали то няма да напълни пак резервоара. Уви, изглежда, че физическите му способности бяха парализирани, въпреки че желанието му продължаваше да бъде същото.
От оживената „Шарлота Стрийт“ той изви коня по една тясна уличка, установявайки, че пак се е насочил към дома на Мери Фортескю. Сякаш винаги търсеше нейната протекция. На известно разстояние от ъгъла една фигура се появи изпод засенчената врата. Беше жена, загърната в черен шал, носеща един вързоп. С приближаването му тя дръпна шала от лицето си. Той спря, познал привичния жест, с който мавърските жени откриваха лицата си.
— Елмира?
— Господарю! Прости ми, аз трябваше да те видя. Подслушах на вратата. Страхувам се. — Тя огледа внимателно тясната уличка и след като не видя никого, повдигна увития с плат вързоп към Рори, който разпери ръце да го поеме.
— Няма от какво да се боиш, малка моя.
Разгърна плата и погледна сина си в лицето. Бебето изглеждаше като всички други, но забеляза, че момчето има бяла кожа, здрав вид и руса коса. Завладя го чувство, което го изненада. Тежестта и топлотата на вързопа в ръцете му даваше странно удовлетворение. Това действително беше негова собствена плът и кръв, която споделяше със стоящото до него момиче. Върна го на Елмира, внезапно осъзнал крехкостта на собственото си бреме.
— Не за себе си се страхувам — присегна тя да поеме бебето. — Нито за Исмаил. Аз мога да го закрилям, но се боя за теб. Тя може да ти напакости.
Той намери сили да се усмихне.
— Имам нещо, което тя желае, и няма да ми напакости, поне докато не го получи, а според сегашното му състояние, изглежда, че ще мине доста време.
— Аз също го желая, господарю. О, вземи ме със себе си!
Перспективата да има пак край себе си Елмира беше примамлива, но къде би могъл да я заведе? Положително не у Мери Фортескю. Нито в Белроуз, където Мария бе още по-опасна от лейди Мери. Нито пък на „Шейтан“, където щеше да бъде единствената жена сред екипаж безскрупулни моряци. Може би можеше да я приюти у Елфинстън, но това би дало повод за клюки — прислужницата на лейди Мери под протекция на новопристигналия търговец.
— Точно сега не мога, Елмира. А що се касае до това, което ти и лейди Мери желаете, в момента съм безполезен. Нещо се случи. Не ме питай, но сега съм по-малко мъж, от който и да е евнух в харемите на Саакс. — Той се плъзна от коня си да я прегърне. Беше кратка прегръдка, прекъсната от траканията на волска кола, която зави от ъгъла.