След това се разпореди да отнесат малкото й куфарче в стаята на Рори, като заповяда на Мария лично да го направи, така че момичето да бъде наясно кой ще преспи с него. Мария хукна послушно, ала предизвикателният й поглед, забелязан от Мери, бе доказателство, че момичето не вярва господарката й да има някаква полза от това.
— Не се смей, момиче! — Ръката на Мери се стовари върху задника на Мария — И внимавай за държанието си, иначе ще наредя да ти наложат двадесет камшика.
Сменяйки израза си при гнева на Мери, Мария вдигна куфарчето и тръгна, но свитите рамене и забързаната й крачка разкриваха обидата. Полата й прошумоля и тя изчезна по коридора. Сега, след като се бе освободила от Мария и двамата заклинатели чакаха в кухнята, Мери обясни набързо на Мама Феба и Тим предположението й за случилото се с Рори. Тим поклати глава. Нищо подобно, бе убеден той, не можеше да се случи, но Рори потвърди. Мама Феба се съгласи, че подобна беда е възможна. Ако момичето е дявол, както се беше похвалила, това можеше да се случи. То не бе нещо необикновено и често се прилагаше от ревниви жени. Когато Мери й разказа за умрелия петел и захапването на устната на Рори — той си издаде долната устна, да покаже белега — старата жена кимна глава в потвърждение и одобри хрумването на Мери да доведе Тио Карло.
— Той може оправи, мис Мери. Той не ценен много, този мой безпомощен брат, но ако има нещо той знае, това магия. Той цял живот занимавал магия, той прави, и тази закачалка Ганимед той не поглежда повече от госпожица, но и той знае магия също. Идва нощ той може съблича кожа и лети по света. — Тя се затътри към Рори и сложи утешително ръка на лакътя му. — Ти готов мине през това? Аз не зная какво се случи после, но понякога магия много опасна. — С израз на мрачна решителност на лицето и с изпъчени рамене тя го изведе от стаята. — Елате! Да идем всички в кухня. Няма полза Тио Карло вмирише кухня и моя къща. Той може работи само в кухня.
Кту стоеше пред вратата и Рори му кимна да ги последва.
— Ела, момко, и не ме оставяй. Остани край мен, каквото и да се случи. — С Кту край себе си Рори се чувствуваше по-сигурен.
Всички прекосиха начело с Мама Феба патиото. До кухнята тя не се обърна.
— Къде измъкна тази кучка, Мария?
— Изпратиха я с моя куфар в спалнята.
— Търси си белята тя. По-добре заключим нея някъде. — Мама Феба с неподозирана за телосложението й пъргавина закрачи по коридора към стаята на Рори. — Тя не тук — извика тя. — Оставила куфар и се измъкнала. Не зная къде може бъде.
Това, че я нямаше, за момента беше по-важно от факта, че е избягала, затова те продължиха към кухнята. Тио Карло беше там, седнал както обикновено на пода. Ганимед и Питър, които изглежда веднага си бяха допаднали, седяха заедно, уловени за ръце.
— Ти мислиш може направи нещо за този клет господин, Карло? — настани се до него Мама Феба.
— Разбира, мога, сестро Феба. Тук някаква женска направиш магия за него и той не може бъде с друга. Мога правиш, ако той вярва в мен. Ако не вярва, не мога. Трудно правиш работа с бели хора, кои не вярва в магия, сестро Феба, както знаеш. Той вярва? — Сбръчканата му глава се загледа в Рори.
— Вярвам, Тио Карло. — Рори би повярвал и в самия Сатана от ада, ако можеше да го излекува.
— То нещо ти не много харесва. Може би малко заболи.
— Ако доведе до резултат, няма особено значение дали ще го харесам, или не.
— Тогава измитай се от стая. — Старият Тио Карло успя да се изправи на крака. — Ти, сестро Феба, измъквай тлъст задник оттук и ти, аз извинява мисис Фортескю, моля оставиш нас и вземеш този кафяволик врабец с теб. — Той посочи Питър. — Ганимед не трябва разсейва ум с нищо, той има струя свеж сок като на млак, дето снове там. Не може оставя него буйства. Сега излиза всички вие.
— Но Кту ще остане — настоя Рори. Искаше някой близък да наблюдава тъмните чудатости на Тио Карло.
— Онзи там едър черньо? — посочи Тио Карло към Кту. При кимването на Рори Тио Карло склони, след като размени бърз поглед с Ганимед. — Може остане, ако ти иска, но трябва вържем него.
Рори обясни на Кту и той се съгласи.
— По-добре е да оставиш и мен, Рори — настоя Тим. — Аз дяволски вярвам в негърската магия след случилото се с мен в Басампо и помни, че ти остана тогава край мен, Рори. Най-малкото, което мога да сторя, е да остана край теб.
— Това не бива никой бял човек вижда, нито този, на кого работим. Черен може, но бял трябва излезе — бе непреклонен Тио Карло.
Мама Феба възрази, че трябва да остане и помага, че и тя знаела магията колкото Тио Карло и много повече от Ганимед, но протестите й бяха напразни. Мери Фортескю също заяви, че иска да присъствува, но Тио Карло бе непреклонен. Само Кту, и то със завързани крака и ръце. Ганимед подхвърли, че Питър ще му помага, но Тио Карло го плесна и изблъска Питър през вратата. Накрая в стаята останаха само Рори, старецът, неговият любимец и Кту, който послушно се остави да превържат ремъци на китките и глезените му.