— Имаш ли ключ, Ясмин? — Гласът му беше дрезгав, когато измести устните си от нейните.
— Мислиш за ключове в момент като този? — разгневи се тя.
— Защо трябва винаги да ме разбираш погрешно? Мислех си само да отстраним решетката между нас.
— О, мили — защо трябва винаги да те сграбчвам за гърлото? Сигурно природата ми е такава. Не съм нищо повече от една свадлива, сприхава…
— Скъпа! — Ръцете му пропълзяха под корсета й. Тя му се предостави, загубена в огъня на милувките.
— Ключът ли, мили? Уви нямам го. Спигът, сержантът на стражарите, го държи в себе си. Тази сутрин накарах Елмира да ти приготви закуската и да ти я донесе. Спигът я придружи и й отвори вратата.
— Знаех, че е идвала тук.
— Но как? Каза, че си спял дълбоко, когато оставила подноса.
Той я освободи и извади обицата. Тя кимна.
— Момичето те боготвори, Рори.
— Да, зная. Винаги ме е обичала и трябва да си призная, че и аз също я обичах, но… О, Мери, Мери, Мери! О, Ясмин, какво направи с мен, че така внезапно измени всичките ми чувства?
— Казах, че те боготвори, Рори, но не съм казвала, че те обича. Има известна разлика.
— Това момиче би дало живота си за мен.
— Съгласна съм. В нея има лоялност, присъща само на мавърките. Ти си неин господар. Тя би сторила всичко, каквото я накараш, дори да се преструва, че те обича, но аз случайно научих, че не е така, макар че ти никога не би доловил разликата. Тя е влюбена в друг.
— Не вярвам.
— Може би никога няма да повярваш, че една жена може да мисли за друг повече, отколкото за теб. Ти си суетен, високомерен и надменен, Рори. Ето, виждаш ли, аз зная всичките ти недостатъци и въпреки това те обичам. И мога да ти ги кажа, защото не се боя от теб. Но колкото и да нараня твоята суетност, ще ти кажа, че Елмира е влюбена във Файал.
— Във Файал?
— Не забравяй, че той е мъж и че Елмира е жена. Любовта не се обяснява, Рори. Замислял ли си се някога какво жената може да вижда в мъжа, или какво той може да вижда в нея? Не, не можем да гадаем какво виждат Елмира и Файал един в друг. Тя никога не би ти го казала, защото те боготвори с тъпата и послушна обич на кучето или на роба към своя господар. Трябва да си призная, че в известен смисъл и моята любов към теб е такава. Готова съм да те боготворя и да ти бъда като робиня, ала не забравяй, че аз не съм покорна.
— Никой не би могъл да те обвини в това — ухили се той.
— И не възнамерявам да бъда. Може да си мислиш, че тъкмо това желаеш, обаче не покорност и кротко смирение са нещата, които търсиш ти в жената. Разглезили са те всички онези раболепни твари в твоя харем, които така жадуваха за истински мъж след глупавите евнуси, че те караха да мислиш, че лудеят по теб. Ние имаме еднакви характери с теб, Рори. Аз не съм изтривалка за краката ти. Не съм дотолкова раболепна, че да ти се кланям и да вървя подире ти със сведени очи, очаквайки със смирение трошичката любов, която благоволиш да захвърлиш по посока към мен. Никога! И все пак ти го казвам. Няма да е зле да ми повярваш. Никоя жена не би могла да те обича повече от мен и сега ще ти го докажа.
— Сега не е време за разговори, Ясмин. — Ръката му върна обицата в джоба, после улови нейната през решетката.
Бавно я сведе надолу — един затворник искаше да бъде освободен. Тя продължи, спря, докато той освободи копчето на колана, после продължи пътя си през гъстото руно, за да се удиви.
— Лекуването е било успешно — усмихна се тя, преди устните й да го потърсят.
— Както можеш да видиш. — Ръцете му я притиснаха, залепвайки тялото й в непомръдващата решетка. — Дявол ги взел тия пръти! — Тялото му реагираше на бавните движения на ръката й.
— Два пъти дявол ги взел! — И тя не бе повече в състояние да се въздържа, падна на колене и той й се предостави. Погледна я с недоумение. Нима това беше Мери? Това ли беше надменното момиче, излязло някога по-силно от султани и бейове, а сега на колене пред него? Нима можеше да бъде тя робиня, налапала го с такава охота, без да я интересуват железните прегради, които ги разделяха? Това ли беше нежнорозовата и златиста красота на онова английско зло, което го бе проклинало и пращало в ада, а сега подлагащо се на унижение пред него? Беше казала, че ще докаже любовта си и все пак, въпреки доказателството, което не можеше да се отрече, трудно му беше да повярва, че е именно тя — лейди Мери, Ясмин. Взираше се в нея, докато почувствува за втори път тази сутрин как пороят блика в него и коленете му се огънаха. Ръцете му сграбчиха решетката за опора и той задиша с пълни гърди като изригна и увисна немощен на решетката, задъхан. Дори и тогава тя не го освободи и той се принуди да се издърпа от нея.