— А керванът им? Голям ли беше? — попита ревностно Баба.
— Тими каза, че били триста броя първокачествена стока.
— Добре, ще можем да ги включим в следващата пратка, а робите от Басампо винаги носят добри пари. — За миг Рори се превърна в делови мъж.
— Слава богу, че ти няма да се връщаш в Тринидад, или Сан Доминго, или Куба, или където и да било с тях — притисна се още по-близо до него Мери.
— Не, Мери, това е за Тими и Мансур. Баба и аз ще си останем тук и ще остареем неразделни, докато другите превръщат черната ни слонова кост в лъскаво злато. Добре ще бъде да се видим пак с Тими. Дълъг път изминахме двамата заедно.
Спряха се за миг в подножието на стълбата, после бавно се заизкачваха. Като стигнаха горе, Баба свали момчето от раменете си и го сложи на пода. Мери освободи двамата, целуна нежно Рори по устата и Баба по бузата и като им напомни още веднъж да не закъсняват за вечеря, се отдели от тях и тръгна в обратната посока.
— Елмира ще ми помогне да се облека. Помнете, ще се срещнем след час. — Тя улови момченцето за ръка.
— Един дълъг час без теб, любима. — Ръката на Рори разроши косата на детето.
Разветият й воал, тихите стъпки и махащата за сбогом ръчичка на детето се изгубиха в дългия коридор. Баба улови Рори под ръка и двамата закрачиха към апартаментите си. Рори спря и взе ръката му в своята.
— Щастлив е нашият живот, Баба.
— Аллах е пожелал така, Рори.
— Нека винаги бъде такова желанието му.
— То е написано на челата ни и в Книгата на съдбата, Рори.
— Баба, братко мой.
— Рори, братко мой.