— Ама той тази нощ не връща, Рори. Капитанът, той във Фунчал и много доволен там, че има нови жени. Казва няма да върне до сутринта и аз мисля той много харесва Фунчал, защото винаги, когато дойдем тук, прекарва цяла нощ. Мисли заключил мен в каютата, ама Куарма хитра. Тя се измъква. Има ключ, който Монго мисли, че загубил отдавна. Ти идва, Рори?
— Къде?
— По-добре в капитанска каюта, да? — Хищната й уста не го оставяше на мира, докато не почувствува коленете си раздвоени.
За пръв път в живота си Рори беше с жена, при която не беше нужно да навежда главата си, за да я целува, нито бе необходимо тя да се изправя на пръсти, за да стигне устните му. Щом капитанът го нямаше, защо трябваше да бъде предпазлив? Ръцете му се стегнаха, силата му се върна, той я сграбчи и я придърпа. Този път тя направи опит да се измъкне от него.
— Ти дойдеш, Рори? Оставиш Куарма да ти покаже още нещо?
— Взел го дяволът, да! Ще дойда, където и да ме пратиш и ще направя, каквото и да ми кажеш. Направо умирам!
— Значи малък Лийзи или червенокос Тим не те обслужват добре?
— Какво? Аз не съм по педерастията и не се занимавам нито с Лийзи, нито с Тим.
— Тогава вземи мен, Рори. Вземи ме тъй, както досега не са го правили! Ела!
— Почакай, малката, да се закопчея. Тръгвай напред, но ми се струва, че моята каюта е по-подходяща от тази на капитана.
— Леглото на капитана е меко и широко, а твоето е тясно. Не бой се, той няма да се върне.
— Тръгвай тогава и аз ще те последвам.
Той изчака, видя я да се придвижва в тъмнината, видя да се отваря вратата на общото помещение, видя черния й силует, осветен при влизането й, и след това, като й остави няколко минути да стигне до каютата, тръгна подир нея. Почука леко на бялата врата на каютата и бе посрещнат от блясък на светлина, която го заслепи. Всички свещи в каютата горяха, а Куарма палеше и последния канделабър на стената.
— Какъв е този увеселителен огън? — Той би предпочел мрака, който би заличил черната й кожа и щеше да я направи като жените, които бе познавал.
— Не искаш да ме гледаш?
— Е, не, но все пак на тъмно е по-добре.
— О, с Куарма не. Куарма обича светло. Тя иска да вижда своя мъж. Иска да го вижда какъв е, когато си играе с него.
Тя изтича към него, целуна го и издърпа да свали прогнилата му от пот риза. Изтегли колана с голяма месингова тока и след като я разкопча, смъкна панталоните му. Взря се изумена, падна на колене, прегърна го през кръста и зализа тялото му с устни. Поглеждайки към нея, той развърза яркия плат, с който бе обвила главата си като тюрбан, и изумен видя, че е обръсната като яйце. Почувствува се разочарован. Пръстите му се канеха да се заровят в женски коси, а ето че гладкият череп го отблъсна. Неволно той се дръпна.
Тя долови реакцията му, тъй като се изправи, с прибран корем и разкрачени крака.
— Няма коси — ухили се тя. — Няма коси по Куарма, никъде. Обичай на нашата страна. И капитанът харесва. Даже харесва много. — Тя се извъртя като котка, дръпна едно чекмедже на бюрото и измъкна камшик. Беше изработен от фино сплетена коприна, с разпилени краища. Преди Рори да разбере какво става, тя замахна към раменете му. Жигосването го раздразни и когато тя пак вдигна ръка, той я сграбчи, само за да установи, че намазаната й с масло плът не му позволява да я задържи. Тя го погледна в очите, само на няколко фута от него, с трепкащи ноздри и тънка струйка, процеждаща се от ъгълчето на боядисаните й в червено устни. Очите й не го оставяха, когато той бавно протегна ръка и ощипа с пръсти върха на едното боядисано зърно.
— Свали камшика. Чух, че твоят господар те пердаши с него. Ти ли го научи на това?
— Както ще науча и теб. В моята страна ние не правим глупави работи, каквито правят бели мъже и жени. Ние я караме по-добре. Вие само въздишате и грухтите и всичко свършва. Ти си като всички бели хора. Ти се задоволяваш за две минути и после пет пари не даваш какво става с жената. Жената също иска задоволство. За жената е удоволствие да пердаши мъжа и да го овладее, преди той да направи това.
— Аз мога да ти дам удоволствие и без да ме пердашиш. Никога не ми се е случвало да се оплакват от мен.
Тя се дръпна от него и още веднъж, преди той да успее да я възпре, вдигна ръка. Този път бичът улучи тялото му и преди да я улови, понесе още няколко удара, докато скочи през масата, метна се отгоре й и изтръгна камшика от ръката й. Насили се да счупи зловещата играчка, но тя се оказа много еластична. Тя направи усилие да я изтръгне. Ръмжеше, хапеше и го дращеше. Дългите й нокти се забиваха в гърба му и колкото и да беше силен, тя явно му бе равностойна. Не беше вече жена, а ранено животно — диво, изплъзващо се и силно, примитивно в своя бяс. Докато се бореше с нея, за да отстрани забитите й пръсти — защото в яростта си тя бе в състояние да го кастрира — той успя да плъзне едното си коляно под нея, блъсна я и усети как тя изгуби равновесие и падна. Мигновено се намери отгоре й, възседна я през раменете и успя да прикове ръцете й към пода. Усети как се отпусна. Злобното ръмжене се стопи в гърлото й, а дивото изражение изчезна от погледа й. Изпъвайки колкото може главата си назад, тя изплези език, червен и изострен, и го докосваше като с изгарящ пламък, от който едва не му се зави свят, а притискането му се отпусна под настойчивият й апетит към него. Той се надвеси над нея задъхан, празен, преситен и омекнал.