Тя се изплъзна от изсмуканото му тяло и се претърколи в леглото, където простря ръце към него. Макар че за момент го отблъскваше, гърчовете й го хипнотизираха. Той бавно се надигна, залитна към леглото и се предостави на ласките й пасивен към необуздаността на нейните атаки. Устата й опустошаваше тялото му, езикът й разпалваше нови огньове в кръвта му — огньове, които той смяташе завинаги угаснали. Настойчивите й пръсти сграбчваха, галеха и масажираха демонично. Ръцете й, краката й се сплитаха над него, а гърдите й го задушаваха. Тялото му, опустошено и унищожено от силата на нейните атаки, инстинктивно отговаряше, докато разумът му отхвърляше нейната ярост. Огънят в него продължаваше да нараства, но този път вместо да се предаде на волята й, той я насили, въпреки опитите й да се изплъзне, и веднъж станал господар на положението, облада я както си знае — грубо и брутално. Долавяше в нея нещо, което отговаряше на неговото похищаване и я заблъска немилостиво, независимо от стоновете й. С една последна конвулсивна прегръдка той се строполи над нея изтощен. След миг, въпреки молбите й да продължи, прегръщащите го ръце и похищаваща уста, той я заряза.
Тя се изплю отгоре му и късче от слюнката й се плъзна по бузата й.
— И ти се наричаш мъж! Връщай се на предната мачта и остави моряците да си играят с теб, защото ти наистина не си мъж.
— Доказах ти го не веднъж, а два, дори три пъти, ако броим и това, което стана на палубата. — Той присегна към дрехите си.
— Фюу! — тя сви презрително уста. — Толкова бързо ли увисва мъжът? След първия път не спада, след втория му е нужен миг почивка. След третия път той си лежи мирно за кратко. След четвъртия може да му потрябва малко сън. След петия прекарва остатъка от нощта да се освежи за шестия и седмия път сутринта. Само черните мъже са истински мъже и аз като те видях за пръв път, си мислех, че може да си като тях. Бялото месо няма вкус на черното месо.
Обидите й не засегнаха Рори. Той се чувствуваше напълно празен. Нямаше вече какво да иска от нея. Какво ли ще оправдава расата си, помисли си извинително.
— Никой мъж не може да свърши тази работа. — Той стана, закопчавайки всичките си копчета погрешно.
— В моята страна го правят. Да можеше да видиш брат ми. Ай, ай, ай! Какъв мъж! — Тя се надигна, седна по турски на леглото и насочи присмехулно пръст към него. — Оправя двадесет жени за една нощ и последната пищеше тъй силно, като първата. Когато бях малко момиченце, а брат ми беше на петнайсет години, той го правеше по-добре от тебе. Смятах те за мъж, ама съм сбъркала.
— Гледай си работата! Когато капитанът се върне сутринта, пусни го да ти даде петия, шестия, че и седмия. Ако може. Аз свърших. Господи, колко смърдиш! Да не си се доближила вече до мен. Не ми се ще да опитам котешките лапи на капитана заради теб!
Отвори вратата и огледа коридора. Виждайки, че всичко е чисто, той затвори вратата и чу звука на захвърлен пантоф. Когато се изкачи на палубата, свежият въздух му подсказа, че корабът се движи. Той изтича към перилата и надникна навън, съглеждайки бялата пяна, която плетеше дантели по мазно черната вода. Проправил си път до задната палуба, той видя вторият помощник да се взира над руля.
— На път ли сме, сър? — не можа да скрие изненадата си Рори.
— Да, мистър Махаунд.
— Но капитан Спаркс? Той беше на брега.
— Капитан Спаркс се завърна преди два часа, мистър Махаунд, и ни заповяда да отплаваме с отлива.
— Но капитан Спаркс не е на борда. — Рори бе сигурен в това, тъй като току-що бе напуснал леглото на капитан Спаркс.
— Капитан Спаркс е на борда, мистър Махаунд, и аз съм убеден, че той спи в каютата си.
Рори нямаше какво повече да каже. Или сънуваше той, или помощникът. Беше сигурен, че не сънува. Фактът, че копчетата му не съвпадаха с илиците, го доказваше. Сатаната беше действувал тази нощ и този път Сатаната не се казваше Махаунд. Беше Старият Хари. Рори надушваше мириса на сяра, но знаеше, че това е следа от парфюма на Куарма. Е, какво да се оплаква. Беше получил всичко, което искаше, даже много повече. Защото най-после нямаше нужда да изпъва крака към подставката на леглото си и да си въобразява за нея. Въздъхна облекчено. Където и да беше Спаркс, той не бе нахлул в каютата си, за да види Рори как се боричка с неговата наложница. Пожела лека нощ на втория помощник и се запъти надолу.