Тим излезе от унеса, протегна ръка, взе ключа и закрачи към другата страна на каютата, следвайки посоката на пръста на капитан Спаркс. Отключи малката вратичка в ламперията на огромния шкаф, обкован с месинг, но когато я отвори, отстъпи назад, обърна се и погледна капитана с напрегнато лице.
— О, не това, сър! — Тим едва не се разрева. — Не това, сър. Това не мога да направя. Не мога.
— Не можеш?! — прогърмя гласът на Спаркс. — Никой не те е питал какво можеш и какво не, нито пък някой ще те пита. Изваждай каквото си намерил, донеси го и го сложи на масата!
Бавно, с разтреперана ръка Тим присегна към чекмеджето и извади два дълги, сплетени бича, навити и навързани на тънки кръгчета. Като ги пое внимателно, сякаш улавяше нажежено парче желязо, той ги постави върху застланата със зелено сукно маса. Пръстът на Спаркс посочи нишките на нещавената кожа, които се бяха преплели, и Тим ги развърза, след което Спаркс разви единият от бичовете докрай. Беше дълъг около шест фута, изтъняващ постепенно от човешки юмрук до нишка, с диаметър малко по-голям от този на канап. Плесна го пак, този път по-силно, като го накара да изгърми като пистолет, след това го захвърли на пода, където той се нави като змия.
— В Италия му казват „дуелло кон скодисчинос“ — дуел с камшици. — Усмивката не напусна лицето му. — Това наистина е рядък спектакъл. Сигурно е останало от гладиаторите. — Той се извърна усмихнат към Тим. — Честна битка, Тими, нали?
— Виждал съм я, — очите на Тим се отпуснаха към извития като змия бич на пода и той потръпна. — Да, сър, видях я два дни след като напуснахме Хавана, когато се биха Пийбълс и Мартинес. Но тогава беше друго. Те трябваше да решат — единият или другият. Между двамата имаше кръв. Да, сър, видял съм го веднъж и не бих желал да видя никога нещо подобно. Пийбълс с едно увиснало око, а Мартинес го налага, докато го направи на каша. Но между мистър Махаунд и мен няма кръвна разправа, сър, както ви каза и той.
— Но би трябвало да има, Тим. Наистина би трябвало да има, защото когато изпиташ първия удар от бича на мистър Махаунд, и той изпита същото, и двамата ще забравите интимното си приятелство. Всеки от вас ще съществува сам за себе си. Да убие или да бъде убит, макар — той махна пренебрежително с ръка — аз не бих позволил да се стигне до убийство. Трябва да напомня, че мистър Махаунд е племенник на мистър МакКейрн и че не мога да му докладвам как неговият племенник сър Родрик е бил убит от обикновен моряк. Колкото до тебе, Тим, не ми се иска и ти да умреш. Ти си добър матрос и си ми нужен. Твоите юмруци, Тими, няма да се допрат до офицер и мистър Махаунд няма да те докосне. Значи всичко е наред. Утре вечер в шест насред кораба. Ще призова със сирената всички на палубата. И тъй като тези инструменти не са използувани от дълго време, сега ще дам на всеки ви по един. Може би гьонът е станал твърд и ще трябва да се смаже. Готвачът ще ви снабди с мас и аз не бих възразил, ако се поупражнявате малко, когато сте свободни. Все пак не се опитвайте да ги загубите през борда. Няма да бъде от полза — имам и друг чифт. Вземай камшика и излизай, Тими. — Той се завъртя на стола си и посочи към вратата.
Рори остана смълчан, очаквайки Тим да излезе, и когато вратата се затвори, загледа Спаркс предизвикателно.
— Отказвам да се бия с Тим с това оръжие.
— Отказвате ли? — Спаркс се надигна от стола, подпря се на масата и впи поглед в очите на Рори. — Или ще се биете с камшика, или ще ви вържат за топа и ще ви наложат с бич. Полага ви се наказание, копеле такова, и само аз и вие знаем за какво.
— Искате да кажете…? — Рори започна да се досеща.
— Искам да кажа, че Куарма действуваше по моя заповед, когато ви домъкна снощи тук. Да, глупако, вие си мислехте, че съм на брега и искахте да бъдете гъсок на гъската Куарма. Не беше нужно дълго да ви убеждава. Не допускам да сте си задавали въпроса дали ще се понрави на Стареца да поклатите държанката му. О, не! Само сте си мислили какво да спипате и колко лесно сте го спипали.
— Изкушението беше нечестно. Знаете как би реагирал всеки мъж.
— Тъкмо това целях да разбера. Виждате ли, взех един откъс от книгата на очарователната Фани, за която ви споменавах. Много си падала по скришното надзъртане. Трябва да прочетете как наблюдавала едно от момичетата в къщата с нейния неаполитански любовник. Ха, и как надзъртала при мадамата и нейният вирнат млад пазач. После как в хана наблюдавала през ключалката играта на двамата педерасти. Така и на мен ми се прииска да понадзъртам. В края на краищата човек се уморява да повтаря всеки път едно и също и му е драго да види нещо по-различно. Честно казано, малко съм разочарован — вие постъпихте като любител.